Тази година зима нямаше и с месеци наред не сме излизали на снимки. Пролетта обаче чука на вратата и е крайно време да открием сезона, като за целта избираме дестинация, която никога досега не сме разработвали, а именно Централен Балкан.

Целта ни е да намерим подходящо местенце, на което да снимаме залеза, но тъй като не знаем с какво точно ще ни срещне съдбата, разчитаме изцяло на случайността. Обиколката ни започва от яз. Домлян:

Решаваме да се приближим максимално близо до заснежените била на Стара планина и да изчакаме залеза. По пътя си харесвам това:

Сметнахме за удачно да се настаним на върха на това на пръв поглед скромно възвишение. Достигането му обаче се оказа истинско предизвикателство. Пасищата, които са разположени върху него са оградени с електически пастири – едни тънки въженца, по които тече ток със сила достатъчна да откаже едро животно като кравата да речем да продължи. Височината на която пък са разположени тия въженца е много неприятна – нито да го прескачаш, нито да се мушнеш отдолу. Въпреки всичко това не се оказа препятствие, способно да ни откаже от поставената цел. На време се качихме горе, разположихме се и зачакахме златната светлина да обагри пейзажа. Уви, географското положение се оказа такова, че върховете на планината няма също да заблестят, но не винаги се получава точно това, което ни се иска най-много.

Час по-късно, пейзажът вече изглежда по този начин:

Замръзнали от вятъра който се спуска от Балкана, вече в сумрака потегляме обратно. Електрическите огради отново ще се опитат да ни се опрат…