Днес отбелязваме една от най съкровените дати в календара на българската национална история – денят на българското освобождение. Отбелязваме 133-та годишнина от онзи паметен 3 Март 1878 година, когато Санстефанският мирен договор не просто увенча с успех края на войната, но и възвести възкръсването на българската държава из небитието на 5-вековното османско владичество.

На този ден честваме края на една война, която дълбоко в душите си, дълбоко в българските сърца чувстваме, тачим и зовем Освободителна. Тази война за нас, българите, винаги е била символ на осъществените мечти, символ на успеха на националните борби, символ на новото национално самочувствие и достойнство, източник на нова национална енергия.

В науката може да се спори за характера на тази дата, но нека опонентите на идеята 3 Март да бъде нашият национален празник добре да знаят и помнят, че без тази дата, без Санстефанския мирен договор, нямаше да го има нито Съединението от 1885, нито Денят на българската независимост от 1908 година. Нямаше да ги има и последващите многобройни успехи на възобновената тогава българска държава.
В тези празнични дни свеждаме чела в знак на признателност към хилядите руски воини, към украинските белоруски, румънски, финландски, полски, литовски, латвийски, естонски бойци, към представителите на много други народности, които положиха своите кости по пътя на победата. Едва ли политическите амбиции на една страна оправдават над 200-та хиляди жертви, които е дала Русия в тази поредна за нея война. И не за да бранят интересите й, обикновените войници са дали живота си, а за да спасят своите славянски братя.
Европа и светът разбраха и подкрепиха една война, която даваше свобода и независимост в противовес на други водени тогава войни, които провъзгласяваха империи, закрепяваха династии. Нека не забравяме това, когато се опитваме да даваме оценка на други сегашни събития, случващи се на други места, с други държави, с други съдби…
Нека да знаем, че безпочвени са обвиненията, че сме получили свободата си даром. Защото далеч преди революционерите да започнат своята война, българите бяха спечелили духовно тази битка. Далеч преди началото на войната българската нация беше духовно освободена, а самата война и мирният договор, при всичките му несъвършенства и условности, донесоха една от най-важните предпоставки за по-нататъшното развитие на нацията – съществуването на самостоятелна и независима българска държава.

Поклон пред паметта на героите!

гр. Пловдив – 03.03.2011 г.