Със сигурност това, което ще напиша в следващите редове ще бъде в резултат на някаква емоция, която колкото и да се опитвам не мога да скрия. Не мога да скрия изненадата си, възмущението, съжалението, което изпитвам в подобни случаи, както и чувството на неловкост, когато съм в подобно обкръжение, пък макар и за кратко.

Какво имам предвид:
На 03.06.2011 г. в гр. Пловдив, в Общински съвет се състоя обществено обсъждане на все едно най-наболелия и от първа важност на гр. Пловдив проблем, а именно съдбата на една стара и западнала обществена сграда в центъра на града – бивше кино „Комсомол“ или в ново време „Космос“.

Не съм пловдивчанин, никога не съм бил и няма да бъда, в смисъла на някаква степен емоционална обвързаност, която да ми отнеме възможността за трезва преценка по някои въпроси. Без чувства, ето за това говорим:

Проблемът накратко:

Едни симпатяги от сегашната градска управа взимат гениалното решение, да съборят тази сграда и на нейно място да се построи нова със смесено предназначение, по същество гараж за автомобили на четири нива, с административни и други обществени функции. Разкош! За целта съвсем в реда на нещата сменят статута на имота от общинска публична, в общинска частна собственост за да направят изменение на подробния устройствен план, който да отговаря на новото застрояване, прибират една комисионна и спи града.

Да, ама не, както каза един симпатичен старец навремето… Будни граждани възнегодуват срещу подобна съдба на сградата и всъщност целия район около нея и за кратко време успяват да организират комитети, сдружения, асоциации, движения и какви ли още не форми с които да изразят дълбокото си несъгласие и огорчение от това, че никой не е потърсил тяхното задължително компетентно мнение по въпроса.

Вдигна се шум и ситуацията трябваше да бъде отиграна, разбирайте замазана. Малко прах в очите на блажените вярващи, както се казва, глътка надежда, светлинка в тунела на несправедливостта. Общественото обсъждане беше факт, нищо че след дъжд качулка и без реален вече смисъл. Обществено обсъждане ли казах? Не – още ми е трудно да опиша това, на което станах свидетел. Нещо средно между цирк, боксов мач, другарски съд и жалки улични изпълнения. Всъщност липсваха само пуканките. Кое обаче направи всичко това толкова тъжно и толкова жалко – хората, които трябваше да участват в общественото обсъждане. И все уж интелигентни хора, архитекти, инженери, хора на изкуството, общественици, хора от които определено може да се очаква сериозно отношение и професионализъм. Но не би…

Целта на това мероприятие обществено обсъждане беше да се обсъдят различни идеи за съдбата на въпросната сграда. Нямам претенцията да съм кой знае колко интелигентен, но със сигурност мога да твърдя, че едно обществено обсъждане предполага диалог, диалогът предполага различни гледни точки, които трябва да се аргументират поне от части, доколкото събиране в такъв формат го позволява. Е, гледни точки нямаше, за диалог да не говорим. За сметка на това обаче слушахме емоционално представени произведения на Христо Ботев, бурни двуминутни ръкопляскания след всяко изречение на въодушевено изказващите се, потънали в блажени спомени от младостта си, които имах чувството, че вероятно трябва да излизат на бис. Всичко вървеше чудесно, до мига, в който се показа черната овца – човек, с различно мнение, о Господи, как е възможно това? В залата настана смут и все едно Ейяфялайокул изригна отново – животински крясъци, блъскане по масите като неандерталци, които все още не умеят да членоразделят. Грозно, много грозно. Откровено ми стана мъчно за човека, който се извиняваше, че просто е на друго мнение и се молеше само и единствено да бъде чут. Залата дори не разбра, че това което той искаше да каже беше все пак в полза на мнозинството. Тъжно, много тъжно, защото тези хора имат претенцията да решават проблеми и то едва ли не като специалисти. Съжалявам много, в залата имаше хора, които познавах и за които имах много добро мнение като професионалисти. Глаголът е в минало време неслучайно. Това се променя завинаги, когато разбреш, че първите 7 години липсват. А в случая и не само вторите, а и третите 7.

Това, което ще кажа може да обиди някой, но изобщо не ми пука от това. Никога няма да си замълча, когато виждам до какво падение е стигнало нашето общество. Ние не заслужаваме демокрацията, ние не я ценим, ние не знаем какво представлява тя, нито как да я защитаваме. Ние я газим ежедневно с поведението и отношението си към околните и към нас самите. Ние сме същите тези животни, неандерталци, които не умеят да членоразделят, чиито мнение никога няма да бъде потърсено тогава, когато това има истински смисъл. Такова общество, лишено от ясна позиция, която аргументира единствено с плакати „Няма да дадем киното“ и „Ууууу“, без никаква, дори бегла представа за какво иде реч, общество, което е винаги в опозиция и винаги дълбоко мрази. Нищо хубаво не може да се очаква, когато емоцията вземе връх над разума. Какво да очакваш от общество, в което това да съдиш някого е повод за гордост… Безкрайно съм разочарован не от ниското ниво, на което протече „сбирката“, а изобщо от липсата на каквото и да е ниво. Чест правя единствено на председателя на ОблС, чиито нерви издържаха и изтърпя цялата тази вакханалия. Изобщо не е цвете за мирисане и той, но когато съзнанието ти не е изпълнено със сляпа злоба, можеш да виждаш и други нюанси освен черно и бяло.

 

И какво правим сега? Очакваме Общинският съвет да си отмени решението, което е взел с на практика пълно мнозинство, само защото някой не го кефи идеята? Или че общината ще бръкне да извади и върне парите, които вече е взела, както и да плати неустойките? За това трябват здрави гащи, каквито нашите хора не са показали, че имат…

За финал един напълно безплатен съвет към будните граждани:

Ако цялата тази енергия бяхте вложили в мислене или парите, които хвърлихте по организацията на различни шоупрояви инвестирали в консултация със специалист, можехте да спите спокойно. За щастие, от доста време будните граждани не раздават правосъдие. В тази държава има преди всичко закони и институции, които да ги прилагат… колкото и неоснователно да нямате доверие в тях, те са единствените, които могат и ще направят това, което трябва. Киното няма да се събаря и няма да има нов мол. И това ще се случи без да са необходими вашите циркаджийски изпълнения. И още нещо… обществените обсъждания ще намаляват въпреки липсата им и до сега. Просто… не го заслужавате.
A активните културни дейци на града да започват да отделят пари от членския внос, тъй като това, което искат, трябва да се плаща и болшинството от хора не са длъжни с техните пари чрез данъците си да задоволяват тънките вкусове и претенции на такива като вас.