Едно дълго планувано пътешествие…

Едно дълго планувано пътешествие…

Това е един от онези дни, за които човек се готви цяла година. Часът е 4:30 сутринта. Раницата е старателно подредена и всичко необходимо за пейзажна фотография е проверено три пъти. Нямаме право да установяваме липси на терен. Времето – истинският проблем е времето. Истински се надяваме да има поне малко слънчице, което да разкъса облаците и да накара есенните Родопи да заблестят. Прогнозите са противоречиви, но така или иначе тръгваме…

Част от групата от предния ден чакат край с. Чубрика и имаме среща там в 8 ч. Бързаме, за да успеем да посрещнем изгрева на прочутия Завой на яз. Кърджали с идеята да успеем да уловим невероятната гледка, която ще се разкрие с първите лъчи. Още с развиделяването обаче нещата тръгват на зле – облачната покривка е твърде плътна и се очертава да няма изгрев. Бързаме прилично, като малко преди гр. Кърджали патрул на КАТ ме спира за да установи къде сме се понесли в този ранен час. Преди да успея да си сваля стъклото за да пожелая добро утро, с отигран жест на палката служителят на реда учтиво ми пожелава лек път и ми помага да се включа в практически липсващото движение. Не изглеждам агресивен, но защо ли никой не желае да се вкарва във филми :).

Да живее Google Latitude-a. Николай Сираков го намирам с точност до 3 метра край с. Чубрика. Събираме се с останалите, хапваме мекици с пудра захар и нашега започваме да обсъждаме как е разумно след закуската да хващаме пътя за обратно докато не е станало прекалено късно. Тук-там прелитат снежинки, а половината сме с автомобили далеч от готовност да посрещнат зима насред Родопите. След кратък брифинг всички сме по колите и в дисциплинирана колона се понасяме към дестинацията – Дяволския мост над р. Арда…

Асфалтът свръшва само на няколко километра северозападно от гр. Ардино и следва терен труден за описване. На 7 км. от моста пътят практически свършва и от там нататък е само за високопроходими превозни средства с подготвени шофьори. Част от групата отказват да поемат риска и тръгват пеша. Температурата е отрицателна и това ни стимулира да продължим на топло. Две от колите се отказват само 2 км. по трасето и екипажите им се прегрупират в трите превозни средства, които успяха абсолютно безпроблемно не само да отидат, но и да се върнат от Дяволския мост. Докато пъплим като мравки по камъните и баирите започваме да осъзнаваме една от вероятните причини този мост да се казва дяволски :).

Само час по-късно вече сме стигнали нашата цел – величественият мост е пред нас и се пръскаме, всеки търсейки уникалната гледна точка и начин да заснеме това чудо не само на архитектурната, но и на инженерната мисъл. Небето е в почти плътни облаци и обстановката е скучна – сиво, влажно и безцветно. Прекарваме следаващите 2-3 часа обикаляйки като планински кози по камъните около моста в опит да уловим възможно най-интересните кадри. Коленете пак се обаждат и почти се докарвам до положение, в което едвам се движа. Няма как – рискът на професията :). Не се тревожа, в екипа имаме лекар и хирург.

Малко след като се наснимахме, обсъждаме накъде да продължим. Времето е отчайващо сиво и решаваме, че е безсмислено да обикаляме в отчаяни опити за добри пейзажи. По машините и… кой от където. На върщане решихме да не използваме модерна навигационна техника и разбира се объркахме пътя. Не само се озовахме погрешка в гр. Хасково, но и направихме две наказателни обиколни на целия град, докато успеем да се измъкнем от там. По пътя обсъждаме теоретичите възможности на NEF-a – файловият RAW формат на Nikon, в смисъла на това какво ще успеем да извадим от кадрите като краен резултат. Е… това е резултатът :). Следащият път се надяваме и на малко слънчево осветление…и на нещо 4х4…

  1. Христо
    Христоное. 17, 2011

    Втората композиция особено ме радва 🙂

  2. Николай Сираков
    Николай Сираковное. 17, 2011

    Пускай и снимките… много се радвам, че пишеш в блога ти… време ти е за фейсбук регистрация 😉

Leave a Reply