Този път е нещо специално. Момент, който по най-различни причини през годините винаги съм пропускал и който този път няма да ми се изплъзне – Очарователните лавандулови поля…

Организираме се внезапно, защото се оказва, че да снимаш такива очарователни пейзажи е доста трудно. Нивите са под строга охрана, най-често оградени и достъпът до тях е затруднен. Проблем е и че сме претенциозни, и искаме все пак някакъв ясно изразен релеф на терена. Придвидливо сме се свързали със собственик на такива насаждения и сме получили разрешение безпрепятствено да си свършим работата. Петима души се отправяме към място, което се намира северно от гр. Чирпан и започваме да търсим. Отне ни повече от час и половина за да се доберем до точното място. Загубихме се на два пъти, автомобилът, с който бяхме едвам пъплеше по черните пътища между нивите с най-различни култури… изобщо беше доста тревожно дали няма да изпуснем най-добрата светлина.
Вярно е, че част от групата се беше отчаяла, особено при прилагането на известния метод на Беар Грилс за изчисляване на времето до залез, но извадихме невероятен късмет и след поредния завой нивата се откри пред нас точно 10 минути преди да залезе слънцето. Трябваше да бъдем изключително бързи, но мисля, че се справихме прилично.

Слънцето се скри наистина бързо, но това обагри небето в невероятни цветове.

Едва ли тази година ще успеем да повторим снимките на друго място, но пък отсега чакаме следващият виолетов сезон…