На гости на един голям човек…

На гости на един голям човек…

Покрай проект, разработван от Община Пловдив, ми се отдава уникалната възможност, с колега, да гостуваме на известния пловдивски художник Вълчан Петров, в дома му в с. Марково. Домакинът е изключително любезен и споделя, че гостът е достатъчно да дойде с усмивка на лице и с невероятното си чувство за хумор деликатно ни смъмря за бутилката вино, която му носим.

Изкачвайки се по стръмните стълбички в двора на къщата му ни кани в лятната си работилница, в която на масата лежи „Колелото на живота“ – проект, над който той работи в момента – изваян от глина кръг с диаметър около метър, съдържащ 12 отделни части, във всяка от която е изобразена изключително детайлна миниатюра. Всяка една фигура има самостоятелно значение и е във връзка с всички останали. Авторът е решил да я монтира в дома си на своеобразно воденичарско колело, задвижвано от извираща наблизо вода, като планира да измисли механизъм, чрез който „Колелото на живота“ да се върти съобразно астраномическото време.

Още няколко стъпала и се озоваваме в един колкото своеобразен, толкова и съвсем истински храм, в който още от вратата те лъхва един особен, трудноопределяем, но прекрасен аромат на нещо свято. Ателието на Вълчан Петров се намира в постройка с голям купол, трудно различим от църковните, който художникът неслучайно сам е съградил и от години обмисля как да изографиса. Накъдето и да се обърнеш виждаш истински произведения на изкуството, които за обикновения човек е трудно да си представи как са съвздадени. Пристъпвам съвсем внимателно, докато Вълчан разказва историята около създаването на всяко свое произведение, което ни показва. Изключително много държи да си говорим на ти. Казва, че така се чувства по-земен и това му напомня, че във вените му не тече синя кръв. Въпреки първоначалното впечатление за хаос, разбираш, че вътре цари истински уют. Категорично отказвам да използвам изкуствени източници на осветление за няколкото снимки, които реших да направя. Давам си ясната сметка, че всякаква форма на външна намеса би разрушила усещането за света на Вълчан, който все пак искам да опитам да уловя. Час по-късно, след сладки приказки и малко свършена работа, Вълчан ни изпраща до стълбите със сърдечна прегръдка и ни кани в най-скоро време на по чаша вино собствено производство с което се гордее.

Връщайки се към града след дълго мълчание и осмисляне на преживяното, коментираме защо винаги за хора, като този наистина голям творец и преди всичко голям човек, съдбата определя някакво твърде тежко битие. Може би защото ние, обикновените хора, не бихме могли да го понесем…

Посетете страницата на Вълчан Петров, където можете да разгледате и някои от неговите произведения.

Leave a Reply