След проведения наскоро и първи в демократичната история на страната ни национален референдум, лавинообразно започнаха да изникват идеи и подписки за организиране на допитване до народа по всевъзможни въпроси.

Твърде много хора решиха, че духът е излязъл от бутилката и е време за изпълняването на желания. Освен липсата на ясна представа за приложимостта на пряката демокрация в България, се демонстрира и едно дебело непознаване на основни конституционни принципи, които са залегнали не само в нашата, но и във всички европейски конституции.

За съжаление, подновената по време на февруарските антиправителствени протести и добила популярност до невиждани размери днес „мода“, по едно отдавна формулирано искане на част от обществото, относно възможността за отзоваване на народни представители по инициатива на гражданите не прави изключение и се опитва да постави в дневния ред на обсъждане въпрос, чиито отговор е даден твърде отдавна, включително от международни институции с безспорен авторитет.

Правото за отзоваване на народните представители е възникнало още в Древния Рим, но е по-скоро характерно за феодалното право, като е било изрично разписано и в социалистическото конституционно право на европейските държави, попаднали под съветско влияние. То се свързва с природата на т.нар. императивен мандат, при който избраният по волята на конкретно население на дадената територия народен представител защитава само точно посочена или абстрактно определена позиция, за която е изрично упълномощен от своите избиратели, правото му на самоинициатива отсъства и при неизпълнение на тези си задължения те са имали възможност да прекратят пълномощията му преждевременно.

И тъй като избирателите не са единни, с оглед своите различни и разнопосочни интереси – основа за социални противопоставяния, противоречия и политически борби, с течение на времето императивният мандат се превръща в механизъм за политически натиск върху представителите на народа. Непрекъснатата промяна в съотношението на силите и превес на интересите в динамиката на обществото, поставя под заплаха депутатите да пострадат от задължителния мандат и да бъдат отстранени. Неизбежно, това се отразява пагубно върху полезното действие на представителния орган.

В пълна противоположност на всичко това, след Великата френска революция и последвалите множество чисто теоретични дебати, в периода на класическия парламентаризъм, в цяла Европа е възприет т.нар. свободен мандат, който се изразява в абсолютната забрана на народните представители да получават инструкции от своите избиратели. Приема се, че народният представител е еманация на нацията и е недопустимо общонационалните интереси да бъдат поставени по-ниско от интересите на определена група хора. Вече говорим за политически интереси, а не за волята на избирателите, тъй като сама по себе си волята е свойство на личността и не може да бъде прехвърлена за осъществяване от други лица. Това е и причината депутатите да не са поставени в зависимост от (и в този смисъл длъжни да се съобразяват със) своите избиратели за начина по който гласуват, като имат пълна възможност да разискват свободно, приемайки своите решения в зависимост от промените в потребностите на народа, представляват по този начин не само своите избиратели и отговарят за действията си единствено пред себе си и пред закона. Нещо повече, в редица европейски държави тази забрана, мярка и абсолютна предпоставка за зрялостта на една демокрация, е конституционно установена, като Република България не прави изключение.

Съветът на Европа, чрез Европейската комисия за демокрация чрез право (т.нар. Венецианска комисия), е безкрайно последователен в становищата си по този въпрос, повдиган във времето и от други държави, като формално незадължителният им в юридически смисъл характер се преодолява от огромната чисто политическата тежест, която имат.

В този смисъл, идеята за възстановяване на механизма за отзоваване на народни представители от гражданите е обречена на пълен неуспех още в своя зародиш. Дали обаче ще осъзнаем това на време или отново ще трябва да ни бъде размахан пръст и да бъдем посочени от своите международни партньори е въпрос не само на манталитет, но и на интелект.