Последен ден на 2016-та година е. Отново момент за цялостна рекапитулация на творческите успехи. Година, която определено бе ползотворна не само в това отношение, но най-вече в професионален и личен план. В сравнение с минали периоди свободното време, което да инвестирам в приключения сред природата понамаля, но винаги в компанията на верния фотоапарат и често в такава на добри приятели, мисля че събраните впечатления и запечатаните спомени ще траят дълго.

Първите дни на годината гр. Пловдив посрещна в снежна премяна.

Истинският фото сезон обаче започна с едно много по-снежно зимно изкачване на връх Шипка, което може би ще повторим още в началото на 2017-та.

Същия ден залезът на яз. Копринка беше просто вълшебен.

По-късно през мазовит януарски ден снимахме два епизода от телевизионната поредица на канал Дестинация България – „Ловци на мигове“, в които бях главен герой. Мисля, че се получи забавно, можете да ги проследите, надявам се да ви допаднат.

Няколко дни по-късно съвсем случайно ни се откри възможност да посетим Пирин през зимата. Не планувахме да предприемаме нищо сериозно, все пак ни беше за първи път. Дори не носихме цялата екипировка, беше просто разходка. Разходка, която обаче ни отведе чак на заслон Спано поле.

Истинската зима обаче си беше във високата планина, където една вечер Замръкнахме под връх Полежан. Това преживяване беше първо от този тип, въпреки може би на пръв поглед обраното, опитахме се да подходим възможно най-отговорно. Още помня как ни гледаха хората в хижа Безбог, когато се прибрахме към полунощ 😀 . Нямам търпение горе снегът да мине два метра дебелина за да скрие клека и да се отправим към Тевно езеро или Синаница.

Готови сме за нови зимни приключения!

През месец март след няколко години прекъсване отново присъствах на Песпонеделник в село Широка лъка. Ако не сте били, заслужава си… поне за обща култура.

След миналогодишната ми фотоекскурзия в Гърция на остров Закинтос си пожелах някой ден да се върна обратно. Желанието ми се сбъдна доста скоро и през пролетта прекарахме незабравими дни на островите Лефкада и Закинтос. За огромно съжаление свободното ми време се оказа недостатъчно да представя по-обзорно снимки от там, но няма да се оправдавам и ще направя всичко необходимо това да се случи, макар и с такова голямо закъснение. Споделям една много малка част от тях.

След натрупаните изцяло положителни впечатления от Централен Балкан през изминалата есен, тази пролет направихме второ и малко по-добре организирано посещение на Стара планина, където се сблъскахме с премеждия и адреналин в Южен Джендем. Наред със срещите с крави и бикове, успях да направя няколко добри кадъра на Райското пръскало. Нямахме особен късмет с изгревите и залезите, но… това е само повод да се върна отново.

Искрено се надявам да съберем кураж и да дойдем тук още тази зима. Много ми се иска да успея да направя и малко зимни кадри на тази част от Балкана. Планували сме го, оборудвани сме, дано намерим време и метеорологичната обстановка да ни го позволи.

Седмица по-късно успяхме да се доберем и до Фотинските водопади в Родопите, великолепни през пролетното пълноводие.

Лавандуловите полета тази година не бяха приоритет, но въпреки това се записахме с участие.

Латото отново заложих на познати маршрути из Пирин. Дните около рожденния си ден прекарах край Муратовото и Поповото езера.

И тази година не пропуснах поредното издание на Международен фолклорен фестивал – Пловдив. Много цвят, емоция и танци на сцената на Античен театър Пловдив.

По-късно през сезона съдбата ми отреди път до Синаница и имах неприятни премеждия в Спано поле, Пирин, където стадо крави ме подгониха много сериозно и това е случка, която доста дълго време вече не мога да забравя и пренебрегна. Все още търся решение за този проблем и се надявам за новия сезон да съм открил такова. Мисля си, че тук трябват съвсем нови правила и строг контрол.

Малко преди края на летния сезон за втора година избрахме околностите на Синеморец, където организирахме тазгодишното море. Разходката с лодка по река Велека беше очарователна.

През ранната есен успяхме да пообиколим района около гр. Триград.

Отразяването на есента не ми беше много силно поради възникнали служебни ангажименти. Въпреки това направих каквото можах…

И дори колкото за два кадъра, отново се вмъкнахме в Гърция…

В началото на декември, нетърпеливи да се порадваме на първия сняг в Пирин, подценихме зимната планина, но въпреки всичко направихме една чудесна разходка по познати места в непозната снежна премяна.

Годината отново завърши с пътуване в чужбина, този път предпразнично в Париж – градът на мечтите, където в продължение на шест дни събирахме незабравими впечатления и емоции.

Вероятно може да се желае и повече за изминалите дванадесет месеца, но въпреки всичко много нови неща ми се случиха, поех по пътя на вълнуващи предизвикателства и успях да осъществя наистина много свои мечти. За новата година да си пожелаем здраве и поводи за щастие и усмивки. Разбира се, повече свободно врме за много нови приключения 😉 .

Снимките можете да използвате само съгласно Условията за ползване на съдържание от този сайт.