Намеква ли Конституционният съд за пропуски в закона за прякото участие на гражданите във властта?
Решението на Конституционния съд от 28.07.2016-та година по образуваното по искане на президента на Република България дело за обявяване на противоконституционност на част от Решението на Народното събрание за провеждане на национален референдум по въпроси на инициативен комитет с председател Слави Трифонов не изненада никого и резултатът беше лесно предвидим дори за лица с посредствена юридическа култура. В резултат три от въпросите отпаднаха, тъй като съдът постанови, че решението за национално допитване по тях противоречи на върховния закон.
В страни от основните заключения по поставените на разглеждане въпроси, Конституционният съд разсъждава и върху процедурата за провеждане на допитвания до народа, уредена в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, придобил обществена популярност и като „закона за референдумите”.
Съдът затвърждава разбирането, че референдумите и гражданските инициативи са допълнение и опора на представителната демокрация, но не се явяват нейна алтернатива и не засягат фундамента на основополагащото политическо решение. Народното събрание, като орган с най-висока степен на демократична легитимност, играе ролята на посредник в съчетаването на пряката и представителната демокрация и представлява най-непосредствено интересите на целия народ. Това предпоставя и необходимостта то да даде своята санкция, че инициативата за национален референдум изпълнява всички законови и конституционни изисквания.
Законоустановената възможност инициативните комитети сами да формулират въпросите си, да организират събирането на подписите и задължението единствено да уведомят председателя на парламента за започването на подписката, само по себе си изисква преценка на Народното събрание, изразена чрез акт по чл. 84, т. 5 от Конституцията. Това е акт на своеобразен предварителен контрол, който следва да осигури в достатъчна степен гаранцията, че гражданите ще вземат такова решение, което е възможно да бъде изпълнено от Народното събрание, съобразено е с конституционните и законови изисквания, не води до използване на пряката демокрация за противни на самата нея цели, не спекулира с формирането на правно неоправдани очаквания и в този смисъл не представлява манипулация на гражданите и нарушаване на техните права и свободи.
Създалата се необходимост да бъде сезиран Конституционния съд с тези въпроси води до извода, че в рамките на съществуващата процедура липсват механизмите, които да предотвратят гореописаните положения. Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление не предвижда форма за предварителен контрол на допитването и в този смисъл липсват гаранции срещу злоупотреба с очакванията на хората и формиране на погрешни, често противоречащи на Конституцията и законите представи. Това поставя пред свършен факт народното представителство, което в хипотезата на чл. 10, ал. 2 от ЗПУГДВМС (наличие на над 400 000 валидни подписа) трябва да приеме решение за провеждане на национален референдум, освен в случаите, когато допитването страда от порок в предмета.
При неблагоприятно за инициативата решение е налице директно противопоставяне на формираната по грешни представи воля на част от народа, която въпреки солидната си численост не би могла да се идентифицира със суверена и да осъществява народния суверенитет, предвид съществуващата конституционна забрана, като всичко това не спомага за повишаване на доверието в институцията на Народното събрание и института на националното допитване. Това става причина народните представители да предпочетат да откажат да влязат в такава конфронтация с част от своите избиратели и да вземат решение, което както бе установено, е противоконституционно в частта си подложена на проверка за конституционосъобразност. На практика това представлява отказ от спазването на закона, като се разчита на други съществени пропуски в приложимата нормативна уредба за да не се реализират намеренията на инициативния комитет.
В тази връзка, с оглед непрекъснато увеличаващият се интерес към референдумите и постоянно зараждащите се инициативи по всевъзможи теми, законодателят трябва отговорно да преосмисли процедурата по които се извършват допитвания до народа и да обезпечи реалното съвместяване на пряката и представителна демокрация в рамките на съществуващия конституционен модел.
Leave a Reply