И тази година за дестинация на класическото „море“ бе избран Синеморец. Седмица, прекарана далеч от множеството и сивотата на големия град. Седмица, през която отново имах възможността да направя опит за интересни морски пейзажи. Уви, времето не беше с мен, но въпреки всичко съм доволен.

Първите няколко дни времето не беше особено подходящо за снимки – чисто небе, скучни безоблачни залези, изобщо не си заслужава човек да мъкне фотоапарат и статив в тия горещини.

Едва на третата сутрин, когато събрах сили да стана рано и надеждата да видя чисто небе при дръпването на пердето, което да ми даде основание да се върна обратно в леглото, не се оправда и ме заведе отново на морския бряг, в подножието на „Корабите“. Тъкмо успях да е смъкна долу по стръмния сипей и видях как още двама колеги със стативи бързат да не пропуснат обагрянето на утринното небе. Следвайки принципа първи по време – първи по право си заех място, което сметнах за удачно и зачаках изгревното представление.

…което всъщност си беше доста скучно на фона на други такива, които съм наблюдавал, но да не бъдем максималисти, било е и много по-зле.

От доста време разглеждам снимки на други колеги от едно местенце, което ми се стори изключително подходящо за морски изгрев или залез, но така или иначе не успявах да го намеря. Рових достатъчно дълго в Интернет, но малкото места, на които снимките бяха съпътствани с описание къде са правени, ме водеха на погрешното място. Този път бях амбициран да намеря тия камънаци и в един от дните тръгнах по крайбрежието на Синеморец в търсенето им. След около час, малко преди небезизвестния не само с красотата си, но и с жертвите, които е взел плаж „Липите“ открих това, което търсих. Следващият път „Корабите“ ще бъдат пропуснати :).

При липса на всякакви условия за интересни кадри, човек започва да прави глупости от отчаяние. Водичка и скалички…

Но пък се оказа, че в България има още едно място на морето, от което може да се снима залез от сушата. Безоблачен, скучен… изобщо нямах късмет. Но през август е така…

В един от дните направихме разходка до Ахтопол. Миналата година тук излязоха 1-2 прилични снимки и за тази реших да сменя малко местоположението. Морето беше бурно, но не като онова зимното море, което залива безпощадно фара.

Последният ден беше изпълнен с надежда или по-скоро зареден с най-много очаквания, които за съжаление далеч не се оправдаха. Винаги съм искал да вляза в река Велека с лодка. Това място изглежда почти мистично и още във времето, в което имах желание да снимам животни, съм се чудил какви ли потайности крие то. Като черешка на тортата влизаме с лодка точно преди залез, което на теория е страхотно. Уви, очакванията ми остро се разминаха с действителността. В реката, която междудругото не тече, защото няма от къде да се влее в морето няма почти никакъв живот. Едни мързеливи костенурки, тук-там някой корморан, който дори не заслужава да вдигнеш обектив и… всъщност това е. Не видях нито чапли, нито дори някоя по-засукана патка. Мястото е почти призрачно и невероятно тихо. Виждат се обаче следи от хора, които са преминавали нелегално границата и са избирали места, където да пресекат реката. Разходката, която траеше почти час и половина беше приятна, но напълно безрезултатна откъм фотографски постижения.

Тук се вижда как морето е засипало с пясък устието на реката и по този начин на практика я е превърнало в едно огромно блато. Често това е причина за наводнения и неведнъж тази пясъчна коса е била взривявана от военните.

Разгарът на лятото по категоричен начин доказа, че не е най-подходящото време за снимки. За сметка на това обаче човек си почива и се зарежда за един цял нов фото сезон, изпълнен с планове и очаквания.