Поредните промени в Изборния кодекс няма да доведат до нищо добро

Поредните промени в Изборния кодекс няма да доведат до нищо добро

Без никакви обсъждания, организирано под строй и напълно безкритично преди два дни Народното събрание прие на първо четене цели пет законопроекта за промени в Изборния кодекс. Не че не сме ставали свидетели на нормотворческите пориви на народни представители на старта на всяка легислатура, като в резултат на това имаме все по-лошо законодателство, но този път депутатите са на път да унищожат и малкото останало доверие на обществото в изборния процес.

Без да имам претенциите за експерт в областта на изборния процес, със скромен 10 годишен опит в състави на РИК/ОИК и председател на РИК-16 Пловдив във всички начесто проведени избори в последните години, ще си позволя да споделя личното си мнение за част от основните предложени промени, като изрично подчертавам, че то по никакъв начин не обвързва субекти извън моята личност.

СЪЗДАВАТ СЕ ПРЕБРОИТЕЛНИ КОМИСИИ, КОИТО ДА ОТЧИТАТ РЕЗУЛТАТА ОТ ХАРТИЕНИТЕ БЮЛЕТИНИ.

Като изключим обстоятелството, че вместо да оптимизираме изборната администрация и да премахваме напълно ненужни процедури, създаваме още администрация и размиваме отговорността на ангажираните в процеса длъжностни лица.

Предлага се създаването на около 300 преброителни комисии на територията на страната, които по неясни причинно-следствени връзки се предвижда да се образуват по реда за образуване на Общински избирателни комисии, но без ясно определен числен състав, при положение, че всички преброителни комисии ще имат в голяма степен еднакво натоварване. Абстрахирайки се от това очевидно недоглеждане, най-вероятно комисиите ще бъдат в състав от около 17 души, което означава нови над 5000 длъжностни лица, ангажирани в изборния процес, които заедно с техническите сътрудници, предвидени в изменението на закона ще струват на данъкоплатеца поне 15 милиона лева допълнително за всеки вид избори.

По същество преброителните комисии отнемат от правомощията на СИК установяването на изборния резултат в частта на гласуване с хартиени бюлетини, т.е. СИК ще са тези, които ще съставят протокол за гласувалите с машина, докато преброителната комисия ще обобщава резултата от хартиеното гласуване на около 30 СИК, доколкото се предвижда всяка преброителна комисия да отговаря за собствен преброителен участък, който включва до 20 000 избиратели.

Какви са рисковете, които крие подобно законодателно предложение:

  • Изборният резултат от една СИК ще бъде установяван от два различни административни органа (СИК и ПК) в рамките на изборния процес, като ще бъде невъзможно установяването на резултат от хартиено гласуване за всеки отделен СИК, тъй като преброяването от страна на ПК е общо за преброителния участък и се съставя единен протокол;
  • Грешките, допуснати в изборния ден от СИК, които са елемент от обективната действителност и резултат от всяка една човешка дейност, няма да могат да бъдат коригирани от самата СИК при установяването на резултата от хартиеното гласуване, която знае, че ги е допуснала, което ще доведе до тяхното натрупване в рамките на преброителния участък и буквално няма да има нито една преброителна комисия, която да състави протокол без сработили контроли. Изобщо не става ясно по какъв начин ще бъдат отстранявани несъответствията, тъй като предвиденото „уведомяване на РИК“ не дава никаква яснота в тази насока. До този момент явните фактически грешки се отстраняваха от РИК в присъствието и с подписите на СИК, което даваше обективна възможност за установяването на разминавания и даването на обяснения от СИК, което с новата уредба ще бъде невъзможно;
  • Броят на недействителните гласове ще се увеличи, тъй като поне до този момент няма установена тенденция СИК да не успяват да определят правилно кои бюлетини са действителни и кои не. За сметка на това обаче не са редки случаите, в които поради пропуски в организацията на работата на СИК се забравя поставянето на втория печат преди пускането на бюлетината в изборната кутия. По закон бюлетина само с един печат е недействителна, но поне в Пловдив в последните 10-тина години винаги сме давали указания, ако се установи, че бюлетина без втори печат е от кочан, който е предаден на същата СИК, т.е. тя не е привнесена такава, СИК да я броят като действителен глас и да не ощетяват гласоподавателите заради техни грешки, като съставят нарочен протокол. ПК не могат да направят това от името на конкретен СИК и подобни гласове ще бъдат изгубени;
  • СИК ще допускат повече грешки през изборния ден. Когато установяването на изборния резултат от хартиеното гласуване е извън правомощията, съответно отговорността на СИК, а резултатите от машинното гласуване ще са работа на самата машина, комисията няма причина да полага необходимото старание и да следи стриктно за спазването на процедурата по гласуване, тъй като евентуални проблеми ще се прехвърлят на преброителната комисия. По-простичко казано, ангажиментът на СИК ще приключва с „хвърлянето“ на избирателната кутия в преброителния център и предаването на разпечатките и флашките от машината. Събирането на всички избирателни кутии от един преброителен участък ще направи невъзможно проследяването на грешки до конкретен СИК, което е предпоставка за по-малко отговорно поведение;
  • Обработката на изборния резултат ще се забави значително. Обичайно на територията на 16 избирателен район секциите са средно с по около 850 избиратели, чиито вот се установява от най-често 9 членен СИК. Практиката показва, че след обявяването на края на изборния ден, отнема между час и половина и три часа на СИК да установи изборния резултат, преброявайки да речем 450 гласа и да изготви протокол. С предвижданите промени, на състава на преброителната комисия ще се пада отговорността да преброи над 10 000 гласа (при условия на средна избирателна активност) или по-простичко казано, два пъти повече хора ще броят 20 пъти повече бюлетини. Бих искал само да отбележа от практиката, че не винаги при преброяването на гласовете сметката излиза от първия път. Това налага повторно преброяване на всички бюлетини по купчинки, за да се открие къде е грешката. Това явление ще се запази, тъй като отново казвам – грешките са елементи от обективната действителност и са резултат от всяка човешка дейност. Абсурдно е да допускаме, че членовете на преброителните комисии ще са някакво изключение;
  • Проверката на обективен резултат ще стане практически невъзможна в някои специфични случаи. Има ситуации, в които СИК представят протокол, от който дори на пръв поглед става ясно, че няма нито едно вярно число. Това налага повторно установяване на резултата от СИК, в присъствието на членове на РИК и се изразява в ново преброяване и съставяне на изцяло нов секционен протокол. В предвиденото законодателно изменение този въпрос е останал без отговор, защото ще има РИК-ове, на чиято територия ще има десетки преброителни комисии и едва ли някой си представя, че е възможно повторното преброяване дори на 4-5 от тях;
  • Правната сигурност на изборните резултати се поставя в риск. Един от основните принципи на изборния процес у нас е засилената публичност и ангажираност на изключително голям брой хора, като гаранция за независимост при упражняването на различните правомощия на различните по вид избирателни комисии. Нека го кажем по-просто – изборите се организират, провеждат и контролират от политическите партии, чрез назначени от самите тях членове на ЦИК/РИК/СИК, както и посочените за застъпници и политически представители лица. Изпълнителната власт в лицето на държавата има единствено спомагателна функции по осигуряване на средства, логистика и охрана. Общият брой на пряко ангажираните с провеждането на избори лица, посочени от изцяло от политическите партии е над 120 000 души, от които се очаква да произведат честни и прозрачни избори. На територията на страната има около 12 000 секционни избирателни комисии, които имат ангажимент да проведат избори и да установят резултата от тях сред една ограничена група от хора, най-често около 800-900 души. По този начин, законодателят е предвидил, че дори и да се допуснат грешки, които уточнихме, че са неизменна част от изборния процес като елемент на човешка дейност, които да доведат до невъзможност за установяване на валиден резултат от 1-2-5 или 10 секции, дори неговото касиране по съответния процесуален ред, това няма да доведе до съществени промени за общия изборен резултат и произтичащите от него обстоятелства (не се отнася единствено за местни избори). С предложените изменения, комисиите, които ще установяват резултат от хартиено гласуване ще са около 300 и грешка от такъв характер във всяка една от вероятно ще доведе до съществена промяна в общия изборен резултат. Подобно правно положение ще увеличи многократно жалбите срещу изхода от проведени избори, като за разлика от сега, всяка уважена жалба може да доведе до персонални промени в състава на избрано Народно събрание, например, включително разместване в броя на представителите в различните парламентарни групи. Подобна правна несигурност в изборния резултат не е предпоставка за конструктивна работа на новоизбран парламент;

В обобщение на всичко по-горе, считам, че с предложението за въвеждане на преброителни комисии в изборния процес, същият се усложнява допълнително, като отговорността за коректно свършена работа се размива. Разходите за провеждането на избори се увеличават значително, като липсва основание да се смята, че доверието в лицата, назначени от политическите партии в преброителните комисии ще е по-голямо от доверието в лицата, назначени от същите тези политически партии във всички останали по степен избирателни комисии.

ПРЕДЛАГА СЕ НОВ СЪСТАВ НА ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ ПРЕДИ ПРОВЕЖДАНЕТО НА ВСЕКИ ИЗБОР

България има един от най-сложните изборни процеси в целия свят и това се споделя от международните наблюдатели, които проследяват провеждането на национални избори у нас. Не случайно в тази връзка от известно време насам се говори за професионална изборна администрация. Конституирането на ЦИК като постоянно действащ изборен орган беше правилна стъпка в тази посока, която даде добър резултат – в последните години се проведоха множество различни избори, като постоянният състав на комисията обезпечи в голяма степен нужната предвидимост в действията и решенията ѝ, както и справянето със ситуации, предизвикани от неясна нормативна уредба. Изборният процес е изключително специфична дейност, в която професионалната компетентност в дадено направление отстъпва пред опита в конкретната дейност. За огромно съжаление през последните няколко години се проведоха средно по два избора годишно и хипотеза, в която е възможна смяна на състава на ЦИК през 6 месеца може да има катастрофални последици.

ПРЕДЛАГА СЕ ВЪВЕЖДАНЕ НА СКЕНЕРИ ЗА ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ И СКЕНЕРИ ЗА ХАРТИЕНИ БЮЛЕТИНИ, КАКТО И АВТОМАТИЧНОТО ИМ ПРЕБРОЯВАНЕ.

В едно от измененията на Изборния кодекс се предлага въвеждането на скенери за личните документи на избирателите, които автоматично да отчитат, че избирател е упражнил правото си на глас, което да прави невъзможно повторното гласуване на друго място. Също така след попълване на хартиена бюлетина от страна на избирателя, същият поставя бюлетината в специално устройство, което проверява „валидността ѝ“ и ако същата отговаря на изискванията, се разпечатва контролна разписка. По този начин от ангажиментите на СИК отпада изцяло установяването на изборния резултат, като той в съвкупността си между машинно и конвенционално гласуване ще бъде в ръцете на изцяло електронна система.

Преди да коментирам това законодателно предложение бих искал да си поговорим за доверието. Доверието, в хората, които всяка една политическа партия или коалиция от партии е изпратила да бъде назначена като длъжностно лице в изборния процес или пък като защитаващ нейните интереси политически представител. Една част от политическите субекти просто нямат доверие на хората, които предлагат и искат да ги заменят с машини. Като оставим настрана моралния аспект от подобно отношение към обикновено най-близкото ядро на симпатизанти и членове на даден политически субект, историята показа, че доверието към машинното гласуване се изпари много бързо.

В началото то бе въведено като изцяло експериментално. В определен момент машините бяха единствените, които започнаха да се използват при провеждане на национални избори и СИК нямаха никакъв ангажимент към установяване на резултата от гласуването. Беше въведена проверка на случаен принцип на 10% от секциите, в които трябваше контролно да бъдат преброени разписките от машините. Тази случайна проверка във времето постепенно се увеличи като обем и много скоро тя стана 100% – т.е. започнахме да нямаме доверие и на машините. Стигна се до там, че превърнахме машините в принтери и към настоящия момент СИК броят два вида хартиени бюлетини, без машините да установяват какъвто и да е резултат. Както вносителите на законопроекта правилно отбелязват, гласоподавателите в мнозинството си предпочитат да гласуват с конвенционални хартиени бюлетини. Въпреки всичко, отново се предлага вариант, в който да се върне изцяло машинната обработка на изборния резултат, което е изцяло в противоречие с един от основните принципи в изборния процес – този на публичността. Теоретичната възможност за установяване на грешки в софтуера или умишлена изборна измама са трудно установими. Липсата на възможност гласоподавателите лично да се уверят, че техните гласове са получени и преброени без промени, както и същите да могат да бъдат повторно преброени без за това да се изискват някакви особени познания създава оправдано недоверие в законността на изборния процес, което не може да бъде компенсирано от официална институция, дори и гарантираща всеобхватни и разнообразни технически и организационни мерки за сигурност. Така разсъждават конституционните съдии в Германия и не споделям тезата, че са по-глупави от нас.

Чрез изборите се формират най-висшите органи на държавно управление, те са израз на народния суверенитет и демокрацията. В моментите на провеждане на избори дори напредналите съвременни общества се връщат към корените си, към утвърдените през столетията традиции, като упражняват правото си на глас по възможно най-опростения начин. Можем ли да допуснем, че най-напредналите европейски държави нямат инженери или програмисти, способни да направят най-добрите машини и най-добрия софтуер за гласуване? Че не могат да създадат безопасна платформа за упражняването на правото на глас? Във времена, в които цял свят банкира онлайн, търгува на фондовите борси онлайн, защо това не се случва? Просто защото не е необходимо!

Като извод от това не много кратко изложение бих искал да споделя разочарованието си, че с промяна на изборните правила традиционно се занимават хора, които никога не са имали досег с изборния процес, нито пък са били част от него, освен като кандидати за изборна длъжност. Още с приемането си през вече далечната 2014-та година сегашният изборен закон нанесе тежък удар върху изборния процес и доверието в него. Стигайки днес до ситуацията, в която се намираме днес, очевидно тази тенденция не се е обърнала. За огромно съжаление има политици, които все още отказват да приемат факта, че с изборна технология не могат да повишат електоралната подкрепа към тях. Колкото и да опитват, каквото и да измислят това няма да се случи. Избори не се печелят с технологии, а с послания, но това вече е съвсем друга тема…

Leave a Reply