СТАНОВИЩЕ
ПО ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА

Уважаема госпожо министър,

Във връзка с публикувания на 29.02.2016г. в Интернет страницата на Министерство на туризма проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма, на основание чл. 26, ал. 2 от ЗНА и в първоначално определения до 15 март 2016г. срок, изразявам своето становище по въведената с § 103 от проекта административнонаказателна разпоредба, с която се създава нов чл. 207а, чиято първа алинея предвижда налагането на административно наказание глоба за къмпингуване или разполагане на палатка, каравана или кемпер извън категоризираните по същия закон къмпинги. В приложените към законопроекта мотиви този въпрос не е изследван по никакъв начин, към него не са отнесени изискванията по чл. 28, ал. 2 на ЗНА, както и общите принципи, въведени с чл. 26, ал. 1 на ЗНА, като съгласно чл. 28, ал. 3 от ЗНА, същият не следва да бъде обсъждан от компетентния орган в тази му част.

Създаването на административнонаказателни разпоредби на формален принцип е недопустимо, тъй като основният критерий при реализация на административнонаказателната отговорност – степен на обществената опасност на деянията, съответно индивидуализацията на отговорността и степенуване на нарушенията и санкциите не може да бъде приложен, като това се явява остро разминаване с фундаментални идеи и принципи на административнонаказателната дейност като цяло.

Приемам идеята да се наложи ограничение на възможностите за безразборно къмпингуване, но това трябва да се прави при съблюдаване на интересите на всички засегнати групи хора и да бъде постигнат необходимия баланс.

Допускам, че замърсяването на природата, унищожаването на ценни хабитати и нанасянето на непоправими вреди на флората и фауната са единственото основание, на което за жалост авторите на тази разпоредба са формулирали един лош от правно-техническа гледна точка текст, без да се дава ясна сметка за точния механизъм за неговото прилагане. Не са съобразени редица реално съществуващи изключения, като по този начин безпринципно се създават цели групи закононарушители, които с действията си по никакъв начин не осъществяват елементите на противоправност и обществена опасност, съставляващи обективната характеристика на административното нарушение.

Погрешно е направено приравняване на дейностите къмпингуване и разполагането на палатка, без да се дава сметка за характера и времетраенето на пребиваването, както и всички свързани с това последици, предимно от екологичен характер. По недопустим начин под общ знаменател са поставени бусове, каравани и разпънати до тях палатки с по няколко помещения и размер на малко жилище, от които генерираното количество хранителни и битови отпадъци в съвкупност с немарливостта и безотговорното към околната среда поведение са създали не едно или две сметища в резервати и защитени зони, с хора, които носят всичко необходимо за няколкодневен престой на гърба си и то рядко се състои в нещо различно от едноместна палатка, суха храна, литър-два вода и някоя друга дреха. Тези хора, вторите, никога не си позволяват да оставят отпадъци след себе си, защото си дават ясна сметка за отговорността, която носят и тя е подчинена по-скоро на вътрешно убеждение, отколкото на съобразяване с нормативни положения.

Страната ни притежава уникални природни и геоложки образувания – планини с достъпна надморска височина, които всеки има конституционно закрепено право свободно да посещава. Разстоянията в тях понякога са непосилни за преодоляване, а в комбинация с лоши метеорологични условия често налагат нощуване на открито, като единствените средства за оцеляване са отново тези, които човек може да носи на гърба си.

Съществуват и съвсем отделна група хора, плодовете на чиито ентусиазъм, а понякога и на известна доза налудничавост, популяризират страната ни по света като туристическа дестинация, създавайки спиращи дъха художествени фотографии от най-непристъпни места, които дори вие често използвате при участието си в международните форуми и туристически изложения (лично аз съм предоставял на Министерство на туризма безвъзмездно фотографии за международно изложение на страната ни в Китай). Не превръщайте насила тези хора в закононарушители, защото с това няма да ги откажете да посрещат изгревите и залезите на Кончето, на Муратовата порта или на връх Полежан в Пирин, под парче плат за защита от честите ветрове и дъждове по тези места. Няма да ги вмъкнете и в хотелите в Банско, защото те никога не са им били цел, както и няма да пречупите движещата сила в тях, която ги качва нощем горе, дори и през дълбоко натрупал сняг.

Безполезно е да пресъздавате също толкова зле обмислена и практически неприложима нормативна уредба по подобие на чл. 81, ал. 1 във връзка с чл. 21, т. 13 и чл. 31, т.6 от Закона за защитените територии, който от приемането си през 1998-ма година до сега забранява тези дейности в националните и природни паркове. Прегледайте административнонаказателната дейност и практиката на съдилищата по тези текстове за тези близо две десетилетия и сами ще се убедите в несъстоятелността и на така формулираното в разглеждания ЗИД законодателно предложение.

Намирам изложената от Президента на Република България позиция да сезира Конституционния съд по отношение на скоро приетите текстове в Закона за устройство на черноморското крайбрежие, с които също абсолютно безпринципно се въвеждат забрани и глоби за къмпингуване и паркиране по черноморското крайбрежие за относима и към § 103 от изготвения проект за изменения в Закона за туризма. Споделям наличието на колизия с чл. 55 от Конституцията, както и с обхвата и тълкуването на правата и принципите по смисъла на чл. 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Във връзка с описаното до тук и с оглед основателно трупащото се обществено напрежение по темата, намирам за необходимо предложената разпоредба за нов чл. 207а да бъде фундаментално преосмислена и в този смисъл прецизирана във вид, допускащ необходимите изключения. От своя страна това би ограничило в достатъчна степен и проявата на порочни практики от органите, съставящи актове за установяване на административни нарушения по този закон.

На последно място, но не и по важност, удачно би било Министерство на туризма да разработи механизми, чрез които да обезпечи реконструкцията и привеждането на съществуващите хижи и заслони в планините в състояние, което отговаря на развитието на цивилизацията, както и да се въведат минимални стандарти за лицата, които стопанисват такива обекти. Това е един от най-сигурните начини да задържите хората в тях и в рамките на специално обособените за къмпингуване зони около тях.

С уважение:

Калоян Сухоруков