Новият закон за движение по пътищата е стъпка напред, но не съдейства за намалявавнето на жертвите.

Новият закон за движение по пътищата е стъпка напред, но не съдейства за намалявавнето на жертвите.

Действащият Закон за движение по пътищата е бил предмет на многократни изменения и допълвания, но и към настоящия момент той не изпълнява в пълен обем своята функция – да регулира адекватно правилата за движение по пътищата, като даде решение на най-належащия проблем – броя на жертвите на ПТП. С едно от последните изменения се въведоха над сто поправки в закона, но видно от статистиката на МВР за изминалата година те не само не са повлияли върху ситуацията по пътищата, но има съществено увеличаване на броя на жертвите на ПТП станали на пешеходна пътека.

Очевидно е, че непрекъснатото увеличаване размера на глобите и имуществените санкции за нарушения на ЗДвП не водят до очакваните резултати и се очертава все по-остра нужда от обществен и междуинституционален дебат за търсенето на качествено нови механизми за въздействие върху поведението на тежките нарушители, които трябва да надскочат пределите на административнонаказателния процес.

За краткото време откакто е поставен на предварително обществено обсъждане, законопроектът за изцяло нов ЗДвП получи множество критики от различни неправителствени организации, които сочат като основен негов недостатък непроменената концепция и чисто механичното разделяне на действащия закон на три части, без да са налице съществени нововъведения. Не без основание се оспорват и законодателни идеи касаещи нови задължения за велосипедистите.

Безспорно е, че някои от текстовете имат нужда от прецизиране, а други принципни положения от повторно преосмисляне, но не трябва да се отрича, че законът предвижда и отдавна необходими мерки, свързани със сервизната дейност и обезпечаване на реална сервизна история на моторните превозни средства. Забелязва се и тенденция към разширяване на предпоставките, при които на водач може да бъде наложено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, което само по себе си е стъпка в правилната посока. По-пестеливо е подходил законодателят при определянето на условията, при които се налага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, но най-същественото е, че както новият, така и действащият закон не предвиждат работещ механизъм, който да гарантира в максимална степен, че системните нарушители или извършилите тежки нарушения водачи ефективно ще бъдат отстранени като участници в движението по пътищата.

За никого от нас не е тайна, че по пътищата нерядко се срещат водачи на автомобили и товарни превозни средства, които ги управляват без никога да са притежавали свидетелство за управление на МПС, без да са придиболи правоспособност. Още по-често срещано е водач с временно отнето свидетелство за правоуправление да продължава да шофира фактически, като по този начин ефектът от наказанието или принудителнатата административна мярка е нулев – поредната глоба и то само ако бъде заловен. Крайно време е да бъде създаден нов, функциониращ ред и да съществува респект към закона, като са необходими значително по-твърди мерки срещу тези лица, които трябва реално да престанат да бъдат участници в движението по пътищата.

За да сработи ролята на превенцията на закона, както и с оглед наистина тежката картина по пътищата и най-вече данните от статистиката за броя на ПТП, жертвите, ранените, особено съпоставени с тези на други страни членки на ЕС, е уместно въвеждането на наказателна отговорност. Недопустимо е лице без правоспособност да управлява МПС. Добре известна е обществената опасност от това деяние и няма пречка то да не съставлява престъпление. По същия начин е недопустимо лице, на което свидетелството за правоуправление е отнето за определен срок поради извършено достатъчно тежко нарушение, да продължава да е участник в движението. Нужно е да бъде обсъдена възможността на тези категории лица да се преследват по наказатлен ред.

Разбира се, никому ненужно е тези хора да попадат направо в затвора, но едно по-леко наказание, което в огромната част от случаите ще води до отлагане на изтърпяването му (условно осъждане) не бива да се подценява като доказано работеща превантивна мярка, а до заличаване последиците от такова осъждане минава достатъчно дълът период от време. По този начин всеки водач от споменатата категория може да си даде сметка преди да седне зад волана как би могло да му се отрази това в достатъчно дълга перспектива.

Нещо повече, въвеждането на такава мярка ще респектира абсолютно всички водачи на МПС, тъй като същите ще са наясно, че отнемането на свидетелството за правоуправление за извършено тежко нарушение няма да продължи да бъде незначително наказание или принудителна мярка, а преодоляването им възможно със заплащането на глоба от 300 лева и то само ако бъдат заловени. Под страх от наказателно преследване тези хора сами ще се принудят да престанат да шофират, а това за тях ще води до изключително тежки последици. Нека си дадем сметка какво означава да остане човек без автомобил в големия град за период от три, шест месеца, дори година. Как ще се придвижва до месторабота, как ще си заведе детето на градина, на училище? Още повече, има доста случаи, в които работата на човек зависи от това дали може да управлява автомобил или не. Така че единствено в комбинация с наказателно преследване за управление на МПС без правоспособност или с отнета книжка може да се постигне реален ефект върху произвола, на който сме свидетели по пътищата и най-вече да се отрази върху броя на ПТП, от там и на жертвите и пострадалите. Нека не се заблуждаваме, че поредното увеличение на размера на глобите ще промени манталитета на българския шофьор. Разбираемо е, че подобна мярка се явява малко крайна, но извънредните ситуации изискват извънредни мерки и си струва такъв подход да бъде подложен на дебат. Всички си даваме сметка, че случващото се по пътищата не е нормално и е време за по-решителни действия.

Материалът е публикуван във

Leave a Reply