Предимството на пешеходна пътека – илюзия или реалност?
Повече от седмица е актуална темата за едно решение на Върховния касационен съд по делото за причинената от моторист на пешеходна пътека смърт на Лора от Варна, в което съдебният състав достига до извода, че вина за трагичното ПТП има и станалото жертва момиче.
Така постановеното решение предизвика бурни реакции и широко несъгласие сред обществото, като включително бяха организирани протести пред съдебната палата. Позволявам си да напиша няколко реда по темата, с ясното съзнание, че вероятно голяма част от тях няма да бъдат приети от всички, но в името на възможната степен за обективна справедливост трябва да си кажем някои неща…
Съдът и особено ВКС е непрекъснат обект на критики, много често с пълно основание, но тук сме свидетели на едно, бих го нарекъл разумно съдебно решение, което се опира не само на човешкото право, но индиректно и на основополагащи природни закони. Уви, все още се намират хора, които считат, че с непрекъснати поправки в някой закон могат да отменят фундаментални положения във физиката, но цената на точно тази заблуда продължаваме да плащаме до ден днешен с дълъг списък жертви по пътищата и горчиви сълзи на техните близки.
Предимството, било на пешеходната пътека или на кръстовище е най-скъпо струващият мит, който благодарение на лоша законодателна техника се насажда в съзнанието с години наред. Илюзия е, че пешеходецът е винаги с предимство или автомобилът, движещ се по главен път има право да премине без да се съобразява с обстановката около себе си. Нито на шофьорите, нито на пешеходците е предоставено правото да не държат сметка за приближаващите превозни средства и техния вид. Разбира се никой не очаква от тях да знаят и съобразят точната им скорост, да правят едва ли не сложни изчисления преди да предприемат преминаване – това е твърде повърхностна и превратна интерпретация на аргументите на съда. Касае се за една елементарна оценъчна дейност – да виждаш и преценяваш обстановката, да правиш извод, че по някаква причина приближаващото МПС няма да ти даде дължимото предимство, което може да доведе до тежки последици. Шофираме ежедневно, изпреварваме, разминаваме се… никой не разполага с радари и сложна апаратура, която да ни каже как да го правим. Всичко се прави с оглед конкретната ситуация и преценката дали тя е опасна.
Тази преценка се възпитава!
И лъвовете избягват да се закачат със слонове, защото за тях евентуалният сблъсък ще бъде смъртоносен – очевидно размерът има значение. Същото е и при хората – сблъсъкът на пешеходец с автомобил, движещ се с висока скорост, е най-често летален. Същият е резултатът при удар на автомобил с голям камион. Той от своя страна ще бъде фатално увреден, ако се сблъска с влак. И все така, в тази логика. Проста физика…
Не по-сложно е да се прецени и как всяко от изброените превозни средства би могло да спре в конкретна ситуация, спрямо условията на пътя. И как при това положение все още може да съществува илюзията, че на пътя някой може просто ей така да премине, без да се огледа, без да прецени, и че думичката „предимство“, написана на лист хартия в нормативен документ, няма да надделее над начина, по който е устроен света?
Съдебното решение е факт, също както и напълно неоснователното недоволство срещу него. Възможно е под някакъв натиск да се стигне до някакво тълкуване, до възприемането на друго разбиране за подобни ситуации, основано на Бог знае какво. Възможно е отново общественото мнение да раздава право, както в случая с Тодор от Враца. Възможно е дори със закон да се отмени Закона на Нютон за гравитацията… По-същественото е какво реално ще се промени с това?
Всеки сам може да си даде отговор…
Ето и пълния текст на Решение № 300/21.03.2016 на ВКС
Leave a Reply