От известно време насам, тихомълком се прокрадваше подобна идея за спиране на премахването на незаконните строежи, но днес намеренията на 42-рото Народно събрание окончателно станаха публично достояние, чрез решението на временната правна комисия, за налагане на мораториум върху заповедите за премахване и забрана ползване на незаконни строежи.

Има два начина, по които мога да коментирам подобно решение, като единият от тях някак си естествено избликва в мен, като в прав и напълно разбираем дори за неграмотни текст, да изразя мнението и отношението си към хората стигнали до провидението за реализирането на подобна идея, но в крайна сметка целта на всичко това, което ще напиша е то да достигне до мислещи и разумни хора, ако разбира се все още са останали такива по нашите географски ширини… очевидно ще избера втория.

На първо място, самата употреба на понятието мораториум, в контекста на намеренията на правителството, е меко казано нелепа, въпреки че напоследък то стана модерно и това наложи употребата му за щяло и нещяло, като по този начин истинския му смисъл напълно загуби значение. И за да не ме обвините в констатации, нека кажем, че мораториумът най-общо е временна забрана за изпълнение на някакво правно задължение, като такъв се налага обикновено при извънредни ситуации, война или природни бедствия. Официално не знам да сме обявили военно положение, но пък това, че в ситуацията, в която се намира България, няма нищо редно е повече от очевидно.

Днес един български народен представител твърди: „През последните години сме свидетели на една активна дейност от Дирекция „Национален строителен контрол“…“. Разбира се, това е цитат, взет от медиите и търпеливо ще изчакам да излезе стенограмата от заседанието на комисията, но ако това изказване не е извадено от някакъв контекст, само по себе си е твърде притеснително и на мен ми звучи дори страшно. Оказва се, че „през последните години“, в крайна сметка, някак си и въпреки всичко, е било възможно да съществува някаква държавна администрация, която вместо да си клати по цял ден краката и да не свърши нищо се е занимавала с изпълнение на законово вменените й функции – противодействие на незаконното строителство.

Изведнъж обаче това се оказва сериозен проблем и се търси начин резултатите от тази „активна дейност“ да бъдат избегнати, чрез използването на някакви невъобразимо несъстоятелни хрумвания, като идеята за мораториум върху изпълнението на потвърдени от съда с влезли в сила решения по няколко хиляди заповеди за премахване и/или забрана ползване на строителни обекти. Мисля си… с какво този мораториум ще помогне на дълбоко неуважаваният от мен и то не по лични причини господин Михалевски. Дали чрез него ще се прави опит да се възпрепятства изпълнението на абсолютно задължителните за изпълнение решения на Върховния административен съд на България, мизерно заплатения от данъците на всички граждани труд на стотици хора от ДНСК ще бъде изхвърлен в кошчето за боклук или има нещо друго?

Страхувам се, че причината за гениалната идея за такъв вреден, изцяло политически подход в законодателството трябва да бъде търсена на едно съвсем друго място и по-скоро като изпълнение на вероятно предварително поет ангажимент към една етническа група български граждани, по-известна с историческото си наименование, което изобщо няма да се поколебая да употребя – цигани (αθίγγανοι – недосегаеми), защото ми е особено трудно да открия различен смисъл в конструкцията „незаконни строежи, използвани за постоянно обитаване като единствено жилище в урбанизираните територии“ и да направя различна връзка.

Разбира се, през годините този контингент винаги е получавал своето за особените си заслуги в изборния ден, но никога до сега това не е било правено в такива мащаби, с подобни трайни последици и чрез използването на такива извънредни правни средства. На трезво разсъждаващите хора това би трябвало да говори достатъчно чии интереси ще бъдат защитавани от този парламент – на тези, които са минали през всички кръгове на Ада за да се сдобият с нужните документи и да реализират строителните си намерения или на тези, които пет пари не дават за някакъв си ред, наложен от някакви си закони, от някаква си държава… и изобщо какво е посланието…

Още по-силно притеснен съм и от друго изказване на лицето Михалевски – „До момента има влезли в сила над 2500 заповеди за премахване на различен тип строежи, като една голяма част от тях имат нужда от допълнително обосноваване“. Трудно ми е да го възприема дори като съдържание. Решения на най-висшата съдебна инстанция имат нужда от допълнително обосноваване, специално за една групичка некадърници, които се възприемат за своеобразна извънредна върховна инстанция ли, какво? Просто не искам да коментирам по-нататък, за да не рискувам да обърна представите ви колко точно невъзпитан мога да бъда…

Очаква се мораториумът да действа два месеца, докато се подготвят поредните промени в Закона за устройство на територията. Първото нещо, за което се сещам, когато чета подобни намерения е явление разяждащо правната сигурност и бич за правовата държава, наречено обратно действие на закон, за което явно юристите от временната правна комисия може би не са чували или за които изобщо не си дават сметка. Промените в този закон от 26.10.2012 година бяха инициирани от пълни аматьори и приети от хора, които до последно така и не разбраха какво всъщност гласуват. По всичко личи, че сега ще ударим нови висини в законотворческия устрем на една шепа хора, като за съжаление неизвестните все още последици могат да ни струват твърде скъпо, а прецеденти с ретроактивни норми ще създават нови хоризонти за безпрецедентен политически реваншизъм.

Дълбокото ми възмущение е породено от това, че в продължение на над две години и половина и точно в цитирания период съм бил част от системата на ДНСК, имам претенцията за достатъчно добро познаване на материята, свързана с темата и подобен чисто политически ход определено надхвърли представите ми за антибългарско (съжалявам, че използвам това определение, но е най-точно и не правя връзка с други лица,) и антидържавно поведение, като по един категоричен начин задмина в личната ми класация „достойната“ постъпка на една организация, наречена Български хелзинкски комитет, която не мога да си обясня защо се титулува по този начин, при положение, че единственото с което се занимава е да клепа (държа на глагола) българската държава пред чуждестранни институции, която постъпка се изразява в това, че България беше осъдена от съда в Страсбург, отново във връзка с премахване на незаконни цигански постройки от общинските органи.

Разбира се, предстои да видим какво ще е развитието на нещата в тази насока, но ако тенденцията, декларирана в публични изяви и по различни теми, за възможно все по-малко законност се запази, може би наистина ще е необходимо някакво извънредно положение…