Стокхолм – Принцесата на Балтика

Стокхолм – Принцесата на Балтика

Вероятно и вие сте получавали много пъти в електронната си пощенска кутия онези досадни рекламни съобщения на авиопревозвачите, в които се предлагат самолетни билети на безобразно ниски цени. Е, повечето пъти и аз ги игнорирам, но причината за пътуването ни до столицата на Швеция бе точно толкова банална. Щеше да е престъпление, ако не се възползвах и разбира се – не пропуснах. От доста време насам съм хвърлил око на скандинавските страни като подходящи за хобито ми дестинации и какво по-хубаво от това да се започне все от някъде. Стокхолм… Венецията на Севера…

Уви, седмиците преди пътуването бяха адски натоварени с работа. За първи път не ми остана абсолютно никакво време за планиране на екскурзията. Събирахме багаж за място, което изобщо не бяхме проучили. За още по-голяма беда само седмица по-рано Теодора се разболя, а аз се докарах до антибиотици вечерта преди полета. В подобна страхотна форма ни предстояха 2000 километра на север, до град, чийто градски център дори не знаех къде се намира. По всичко личеше, че ще се справяме със ситуациите в движение.

Полетът до Стокхолм е около три часа и като цяло не е проблем, стига човек да е здрав. Със запушени синуси не искам да ви обяснявам какво е чувството при кацане. Започнах да чувам нормално едва три дни по-късно…

Пристигнахме сравнително късно вечерта, разбира се адски изморени. Централната гара в Стокхолм е очаквано огромна, а ние имахме за цел да обменим пари и да си купим карти за градския транспорт. Всички обменни бюра обаче бяха затворени, а местата, от където човек може да си купи „билети“ за автобус в целия град се броят на пръстите на едната ви ръка. На гарата попаднахме на една възрастна жена, българка, която очевидно живееше от известно време в града и имаше огромното желание да ни помогне, но по-скоро ни изгуби времето като питаше местните хора къде посред нощ човек може да си купи билети за градски транспорт. След като любезно се разделихме с нея, открихме мястото и се сдобихме с безценните картончета, като бяхме старателно инструктирани от служителя да ги пазим от изгубване, в противен случай ни очаква много ходене пеша… Първоначално това ми се стори малко странно, но на по-късен етап, когато успяхме да сглобим цялата картина, този съвет наистина беше ценен.

Първите впечатления от града започнаха да се трупат. В 21:00 часа на централна гара в европейска столица – дърпам куфара и единственото, което се чува е звукът от колелцата върху меката повърхност на пода. Гробна тишина, при положение, че имаше предостатъчно хора. Никой не вика, не крещи, всеки върви по пътя си мирно, кротко, останалите стоят и чакат по пейките. Чак нереално…

Следващото нещо, което ми направи впечатление е, че нощта не е съвсем тъмна, което има своето логично обяснение с оглед къде точно на земното кълбо се намираме, но градът не свети по обичайният начин, по който сме свикнали да изглеждат европейските столици вечер. Някак си… тъмно, сградите потънали в мрак, едвам светят нещо като нощни лампички по прозорците на апартаментите… Няма огромни светещи билбордове, мигащи реклами… странна работа. Определено пред нас се очертаваше един съвсем различен свят, който обаче оказа се е сътворен и от едни съвсем различни хора.

Първата сутрин поспахме до по-късно. Нямах планове за изгреви, изобщо не знаех къде какво може да се намери, пък и не се чувствах особено добре. Преди обяд прекарахме в излежаване, но и успях да проуча в достатъчна степен къде какво може да се види в Стокхолм. Беше ясно, че няма да падне типичното обикаляне – състоянието ни не ни позволяваше това.

В ранния следобед се пораздвижихме и намерихме как се стига до едно открито местенце, наречено Skinnarviksberget, от където се открива не лоша гледка към града.

Направихме една кратка разходка из старата част на града – Gamla Stan. Не знам защо, но като че ли не ме впечатли особено, за сметка на типичните в района заведения, които се намират в подземни катакомби, в миналото използвани за най-различни… да ги наречем мероприятия за въздействие на човешкото поведение. Там ни сервираха най-големия бургер, който можете да си представите. Осветлението е романтично – на свещи, изобщо обстановката е близко до автентичната от 14-15 век.

Шведската столица е разположена на 14 острова и повече от 1/3 от територията й се състои от вода. Няма нищо по-логично най-добрата панорамна обиколка на града да се прави именно с моторно корабче по многобройните канали и шлюзове на езерото Маларен, залива Салтшон и Балтийско море. Тук с Теодора разпределихме задачите – аз останах на откритата палуба с идеята да успея да снимам, а тя на топло слушаше в продължение на над два часа подробен разказ за историята на града, обичаите на шведите, техните порядки и разбирания за света. Резултатът – прилични снимки и висока температура :).

Две трети от сушата, на която на практика е разположен градът е зеленина. Шведите са съумели да живеят сред зеленина и това се вижда навсякъде.

Краят на разходката с корабче почти съвпадна с края на деня. Минахме покрай сградата на шведския парламент и понамръзнали, беше време да се прибираме.

Следващата сутрин беше като предишната, а и ни домързя да ставаме рано. Решихме да инвестираме деня във възстановяване на здравословното състояние и проучване на удачни места за залез. Оказа се, че най-добрите местоположения са толкова скрити и трудни за намиране, че без старателно ровене в местни фотографски форуми, признавам си, нямаше да успея никога. По-забутани и неоткриваеми улички просто няма :).

Малко преди залеза успях да се стегна, намерих едното място, но с ужас установих, че там се извършва гигантска реконструкция на огромен пътен възел и на практика половината Slussen е в ремонт. Уви, наложи се да изрежа почти целия преден план, но какво да се прави – късмет.

Веднага след това се отправих към друго място – крайбрежна пешеходна алея Monteliusvägen, от която изпратих и този ден.

Следващата сутрин беше облачна, мрачна и дъждовна, затова реших, че няма смисъл да излизам за изгреви. Вместо това решихме да разгледаме Стокхолм от високо. Няма по-подходящо място за тази цел от кулата Kaknästornet, от която се разкрива цялата прелест на града. Бях се подготвил със статив и дълъг обектив, но горе духаше такъв ураганен вятър, че през мрежите едвам се задържах. За щастие тук са помислили за фотографите и на определени места има оставени вратички 20х20 см, които се отключват със специален ключ и от които може да се подаде обектив.

Напук на облачното време продължаваме разходката си в парка Djurgården – най-големият в града.

Тук се намира и великолепната сграда на Нордическия музей, на който отделихме подобаващо внимание – представя цялата история на скандинавските страни, културата, бита и техните обичаи в невероятни детайли. Това е мястото, на което можете да видите с какво са се хранили, какво са обличали, как са обзавеждали домовете си – определено си заслужава да се види. Пък и за тези няколко часа дъждът се е извалял и времето се е усмихнало.

Паркът на места е изцяло дива територия, която е изненадващо чиста и поддържана. Няма боклуци по тревните площи, няма ги и типичните паркови кошчета за отпадъци. Къде по дяволите хората изхвърлят боклуците си? Много просто – възпитани са да ги носят в себе си до специани места, където могат да ги изхвърлят… разделно. Тук разделното събиране на отпадъци е култ. Шведите събират 7-8 различни вида отпадъци в отделни съдове, като на няколко пъти забелязах как старателно всяка торбичка се мушка в опредленото местенце.

Иначе шведите са скромни хора… Ползват чисто нови Волво да си пренасят клони, но в крайна сметка какво са виновни – това имат, на това товарят 🙂 .

Може би тук е мястото да споделя още малко впечатления от града и най-вече от манталитета на хората, който очевидно е в основата на всичко. Шведите се възпитават от малки да не се отличават в обществото. Не са ексцентрични, но смисълът е различен – всички трябва да се образоват в достатъчна степен, да си намерят работа и по този начин да не бъдат бедни – да не изостават от средностатистическия швед. Буквално са фанатици на тема екологичност и пестеливост. Още първата вечер в хотела ни посрещнаха инструкции на няколко страници, в които се обяснява, как трябва да се взимат кратки душове, как е препоръчително да се храним с растителна храна. Не защото вегетарианството е цел – просто за приготовлението на растителна храна се ползва по-малко вода и енергия. Водата в смесителите е до такава степен аерирана, че независимо от силната струя, текат не повече от пет литра в минута. Подлагаш ръце, миеш се, но всъщност с балончета :). Осветлението в жилищата е слабо – тук хората са свикнали на сумрака на късите дни и силното осветление би било вредно не само за здравето, но и за общата цел – икономия на ресурси. В хотела, в който бяхме настанени – доста приличен бизнес хотел максималната температура в стаята може да бъде… 24 градуса. Което за Швеция си е убийствена жега. Тук дори светлата височина на помещенията е по-ниска – за да се отоплява по-лесно. Наистина шведите постигат съвършенството, като постигат неща, на които не просто няма какво да добавиш в повече, а няма какво да отнемеш.

С прости решения в града са постигнати цели в най-различен аспект. Удачен пример за това е градският транспорт. Хартиени билети няма – не е удачно да се пилеят дървета за производството им. Но с това не се поддържат машини за продажбата им, няма и кондуктори, които да следят за това всички ли пътуват с билет. Решението е просто – всички билети са електронни, като се купуват или през приложение на мобилните телефони или се зареждат като кредити на специални магнитни карти. Картонени са единствено туристическите билети, които са валидни за повече дни. Неясно остава за мен как точно възрастните хора са се справили с това технологично предизвикателство, но очевидно проблеми няма. Качването в автобуса става само от първата врата, а чекирането става на терминал пред шофьора. А да… обществено неприемливо е някой да влезе без да има право на това. Автобусите са чисто нови, повечето на ток – абсолютно безшумни, комфортни и най-важното – екологични. Е, всичко това си има цена, която започва от еквивалента на 4.3 евро за еднократно пътуване, но шведите могат да си го позволят.

Нещо друго, което не може да не направи впечатление – липсват типичните за големите градове задръствания от автомобили. Всъщност човек като се огледа, такива почти липсват паркирани по улиците. И не, всички поддържат чисто нови возила, просто нито един гараж не е превърнат в магазин, а хората са направили подземни паркинги на няколко нива. В последствие научих, че това се прави по уникален инженерен способ дори ако сградата не е била построена с гаражни подземни нива. Да, много е скъпо, но… ефектът е видим.

Следващият ден ни е последен. Залагаме на лежерна разходка в Gamla Stan – топло капучино, вкусна торта… Стокхолм е чудесен град, а каква ли зимна приказка ще е когато езерото Маларен замръзне и всичко се посипе с обилен сняг…

В обобщение шведската столица ми допадна изключително много. Това е първото място, на което попадам и което по някакъв начин в голяма степен отговаря на моите разбирания за начин на живот, за манталитет на хората, за ред и порядки. Стандартът тук е убийствено висок, но основната причина за всичко това са шведите. Да, тук има много имигранти, но за тях няма алтернатива на съобразяването с нормите на шведското общество и закон. И всичко е тихо, спокойно и хората са щастливи. Макар и да не могат да го изразяват по познат за нас начин.

Снимките можете да използвате само съгласно Условията за ползване на съдържание от този сайт.

Leave a Reply