Тевно езеро е едно от най-красивите високопланински езера и се намира в самото сърце на алпийската част на Пирин. Може би защото е сравнително трудно достъпно, то крие в себе си особен чар и обаяние. Обикалям в тази планина вече трета година и едва сега се почувствах готов да посетя това уникално местенце.

Както винаги, всичко подобно изисква определена подготовка. При мен тя бе предимно физическа, защото след случилото се при посещението ми до Синаница, си дадох ясна сметка, че така просто не може. В продължение на месец активно спортувах почти ежедневно колоездене и ходене пеша с километри по гребната база в Пловдив и това ми помогна изключително много не само за да сваля близо 7 килограма, но и да вляза в нужната кондиция.

Вечерта преди отпътуването бях на съвсем друга вълна, прибрах се късно, едвам успях да си купя необходимата храна за следващите два дни и в общи линии стягах раницата в малките часове на нощта. Време за сън почти не остана и още преди да се развидели бях поел в добре познатата посока. Утрото посрещнах на Юндола, като съвсем ефирна мъгла се стелеше над поляните.

Пристигнах в Добринище и тук се наложи да свърша малко служебна работа, затова се отправих към хижа Гоце Делчев малко преди обяд, от където хванах лифта, който ме отведе до х. Безбог и едноименото езеро пред нея. Бях на същото място само преди три дни и затова без да губя време се заизкачвах по Душевадката. Времето изобщо не беше подходящо за снимки – имаше облаци, а обедното слънце прежуряше през тях – възможно най-лошата комбинация. Затова реших да не се размотавам, а да стигна направо до крайната си цел, която не беше никак близо. Истински се надявах тази облачност да се задържи до края на вечерта, защото това предполагаше разкошен залез.

За около два часа стигнах до Поповоезерния циркус. По пътя имаше твърде много хора като за работен ден, но след 14:30 изведнъж опустя. Това беше чудесна възможност да седна за почивка и закуска край студените води на езерото. Тук съм за трети път, районът ми е напълно познат, но всичко това, което ме очаква напред е загадка. Половин час по-късно потеглям към Кралевите езера, над които зловещо са изправили снаги високи каменни масиви, които трябва да преодолея.

От тук започва същинското изкачване, като денивелацията, която трябва да бъде взета е около 350 метра. Избирам класическия маршрут – през Краледворската порта. Предвижването е почти изцяло по камъни, като само на едно място имаше останки от снежна пряспа, чиито 30-тина метра изключително внимателно преодолях за около пет минути. Последната част от изкачването е твърде неприятна. Камъните вече са ситен чакъл, който се пързаля изключително лесно, което в комбинацията със сериозния наклон е истинско предизвикателство.

Достигайки портата и поглеждайки от другата страна, въздъхвам с огромно облекчение. Тевно езеро се вижда на около километър, а слизането е почти символично. Успях, а часът е малко след 17 следобед. Имам предостатъчно време до залез и затова реших да не бързам. Разположих се удобно и прекарах близо час на това смайващо местенце.

Добрах се успешно и до хижа Тевно езеро, която е кацнала на самия му бряг. Има доста народ, като най-изненадан съм от цяла група възрастни хора, които по неизвестен за мен начин са се добрали до тук. Цяла нощ пяха стари градски песни, но тази част от историята ще пропусна съзнателно :). За съжаление с фотографията нещата не вървят добре. Облаците се бяха изчистили напълно и небето беше лазурно синьо от край до край. Още в ранните часове се появи и пълната Луна, която щеше да обрече на провал всякакви опити за нощни снимки на звездното небе. Уви, понякога е така. Този път обаче изобщо не съжлявам. Хапвам една салатка в хижата и тръгвам да търся „кабинката“. Това е едно специално местенце на едно от билата, където могат да бъдат уловени до две чертички обхват на мобилния телефон. Спокоен, че връзката със света е установена, започвам да импровизирам и да търся местенца за снимки за настъпващия залез. Пък каквото стане…

Сериозен проблем се оказаха хилядите комари, които се появиха веднага след залеза. Освен че бяха изключително кръвожадни, множеството им ме затрудни с непрекъснатото си влизане в кадър.

А това тук е т.нар. „Кабинка“ 🙂

Още една неприятна изненада се оказа силният и студен вятър, който духаше през билото. Около 22:30 вече не се издържаше и се принудих да сляза в ниското, където пък опитах да уловя малко звезди.

Безкрайно недоволен от резултата, реших че днес не ми е фотографски ден, в акъла ми бяха съвсем други неща, пък и със сигурност ще има по-подходящо и най-вече динамично време, при което резултатите да бъдат по-добри. Отделно, езерото трябва да се обикаля повече, за да се намери подходяща гледна точка. Определено внимание заслужават и Белеметските езера, които са съвсем наблизо, така че тук ще се идва отново и за повече време.

На следващата сутрин се събуждам още по тъмно и съм твърдо решен да се прибирам по-бързичко. Слагам челника и се отправям към Краледворската порта, където да чакам изгрева на Слънцето.

Не след дълго, то се показа от Изток…

А първите му лъчи обагриха върховете на Валявишкия чукар…

Не пропуснах и снимка за личния архив на обагрената в огнено червено Краледворска порта.

От тук насетне само надолу. Сериозни затруднения срещнах в първите метри при слизането. Сипеят е зловещ и задържането върху него изисква много концентрация и усилия. Докато слънцето е ниско, използвам за снимки на Кралевите езера и връх Момини двори.

Три часа по-късно (заради размотаване) съм се разположил удобно на брега на Попово езеро. Смъкнах се успешно от Краледворския циркус и сега ме чака връщане до хижа Безбог – познат маршрут, без особени предизвикателства. Последна панорамка и слизам…

Въпреки почти посредствените фотографски резултати, първото ми посещение на Тевно езеро ще остане специален спомен за мен – усещането за истински Божи дар, който бе през цялото време там из безкрая…