Зимна Прага – една сбъдната мечта

Зимна Прага – една сбъдната мечта

Прага през зимата – тази идея ми бе подхвърлена още през пролетта на 2017-та от Chris Caesar, фотограф от Йорк, Великобритания, с когото снимахме изгрев над Via dei Fori Imperiali в Рим. Тогава той ме покани на workshop, който той редовно провежда в чешката столица, а аз от любопитство малко по-късно проучих въпроса. Наистина това място има някак си по-особено и сурово излъчване през зимата. Разбира се, градът веднага попадна в wishlist-а, но нищо повече. И така до момента, в който в началото на ноември трябваше да избираме дестинация за няколко дни предколедни приключения. След внимателна преценка на сезона и времето, с което разполагахме, на кантар останаха столиците на Чехия и Шотландия. Избрахме по-класическия трип, макар че имаше нещо, което предопредели в голяма степен този избор.

Метеорологичната прогноза за времето, с което разполагахме не беше особено обещаваща. Не и за „хубаво време“, което всъщност за повечето хора означава лошо, динамично време. Специално за Прага първите снеговалежи падат или в началото на месец декември или през януари. Твърде рядко има изключения от този статистически извод и въпреки сравнителната яснота на прогнозата, някак си предпочетох да рискувам…

До Прага се оказа не особено лесно да се стигне. Останах изненадан защо няма удобни полети, особено такива, на по-достъпни цени, но е факт. Наложи се да пътуваме с Lufthansa, на отиване през Виена, а на връщане през онова огромно летище край Мюнхен. След два кратки полета бяхме в чешката столица, която ни посрещна с ужасяващ вятър и студ. Докато изчаквахме трансфер от летището буквално замръзнахме за няколко минути. Много бързо и изключително удобно се придвижихме до апартамента, който си бяхме наели на конкретно определено място, за да ми е удобен достъпа до един от ключовите viewpoint-и на града. Настанихме се и се изключихме за няколко часа, тъй като бяхме тръгнали в 02:30 предната нощ. Малко преди залеза се опаковахме подобаващо и се престрашихме да излезем. Добре дошли в Прага!

Тук е моментът да споделя, че от известно време насам наблюдавам една тревожна тенденция непосредствено преди път да имам толкова ангажименти, че не остава абсолютно никакво време за планиране. Така се получи и сега. Освен да кача карта на града в телефона си, не бях разгледал абсолютно нищо – къде може да се отиде, кои са интересните места… дори градския транспорт не бяхме проучили. Това бе и причината първия ден просто да бъдем туристи и да се слеем с тълпата, която в Прага по това време е огромна. Толкова много хора… всъщност никъде не съм виждал толкова много хора. Предната вечер Теди беше гледала някакви клипчета в YouTube, където местен гид препоръчваше местни заведения, в които човек може да хапне традиционна чешка кухня. Та този ден прекарахме основно в стария град и заложихме на кулинарен туризъм. Едва вечерта, когато започна да попрекапва и дъжд минахме покрай местенце, което определено си харесах и на което се връщах още няколко пъти.

Хубавото на пътуванията през декември е, че се мръква рано и след синия час човек има време да се прибере и да почине малко. Малко преди 22 часа направих справка с прогнозата за следващия ден и сърцето ми пропусна удар-два. Даваше го снеговалеж… в момента. Надникнах през завесите и наистина навън валеше сняг. Вярно, ситничко, но имаше потенциал. Снеговалежът трябваше да престане към 2 след полунощ, но на следващата сутрин установих, че за тези няколко часа това просто обърна целия мач. Оставих Теди да спи и още по тъмно се измъкнах и отидох да импровизирам.

Разбира се, от предния ден разбрах, че една от най-големите забележителности тук е Карловият мост. За огромно съжаление явно това е денонощна забалежителност, защото в 06:20 часа тук имаше хора, които стриймваха на живо, а мостът беше окупиран от колеги фотографи, които се бяха подредили в линия, вероятно на най-правилното място. Нямаш избор, отиваш при тях, в противен случай пречиш. Като всички останали, които въпреки ранния час бяха излезли да се порадват на снежна Прага. А тя е наистина очарователна…

След като трафикът по моста стана нетърпим и беше ясно, че стоенето на това място е вече безпредметно, се преместих на местенцето от вчера, от където се открива интересна гледка както към Карловия мост, така и към замъка Храдчани. И тук, както и в Париж има практика сутрин художественото осветление на сградите да е изключено. Доста разочароващо в интерес на истината, но е трудно да се обясни каква е разликата между утрото и вечерта на хора, които се опитват да пестят пари. Опитвам се да ги разбера, но признавам си, трудно е…

По възможно най-бързия начин и преди да се прибера за закуска минах и през близкото до хотела местенце, от където се открива великолепна гледка към града.

Стана ясно, че по-подходящо време от този ден за снимки няма да има и трябваше да дадем максимума от себе си. Потърсихме високо място и се оказа, че на един от градските хълмове – Петрин, има 60 метрова кула, реплика на Айфеловата, която надявах се да свърши работа. Хълмът Петрин е висок около 300 метра, но хората са направили влакче, с което тази денивелация се преодолява за около 3-4 минути. Това обаче само ако имаш късмет и не улучиш онези две седмици годишно, в които съоръжението е в профилактика. Нямахме никакъв избор, наложи се да преодоляваме стръмния баир пеша, но ентусиазмът в нас надделяваше над умората. Кулата има две наблюдателни тераси, които обаче са остъклени и през тях нещата не се получават. Но… с повече находчивост се намира решение на този проблем 🙂

На този ден Теди имаше рожден ден и трябваше да го отпразнуваме подобаващо. Въпреки това обаче, пътьом не се сдържах… Прага затова е златна 😉

На следващия ден времето беше лошо и валеше дъжд. Т.е. от вчерашния сняг нямаше и помен. Който снимал – снимал. Използвахме времето за почивка, поразходихме се из пражките молове и като цяло денят мина в шляене. Е, вечерта дъждът не ме спря да се кача на една от кулите над Карловия мост. Подгизнах, вярно, но… който си стои сух и на топло, няма снимки 🙂

Дъждовното време се задържа и през следващите два дни. Успяхме да хвърлим око на Czech Design Week, който се провеждаше в сграда, която доста съмнително наподобяваше на софийския НДК. Разгледахме и хълма Вишеград, на който се намира базиликата Се. Петър и Павел.

Преди да се приберем, дежурно си минахме през любимото ми местенце:

Следващия ден бе отреден за посещение на пражката зоологическа градина. Ще го опиша само с една дума – неописуемо е! Не случайно това е една от най-добрите зоологически градини в Европа. За цял един ден успяхме да разгледаме около 1/3 от местообитанията. Няма да показвам снимки, ще го направя след останалите 2/3, надявам се скоро :). Горещо препоръчвам, отдаде ли ви се възможност – не пропускайте! На ухо ви казвам, че същото важи и за сладкарничката в мол Паладиум 😛 Нечовешки торти правят тия…

В последния ден реших отново да изляза сутринта и да се поразходя като за последно… Наистина Прага е чудесен град. Има толкова неща, които не успяхме да видим, едно от които беше замъкът Храдчани, който уж беше само на 200 метра от хотела ни, но за който така и не остана време. Както и за още куп неща, разбира се. Един ден ще се върна тук, може би в малко по-зелен сезон. Някак си ще го вмъкнем отново в графика. Заслужава си, казвам го без да се замислям!

Снимките можете да използвате само съгласно Условията за ползване на съдържание от този сайт.

Leave a Reply