Сирни заговезни в с. Турия
Дните около празника Сирни заговезни са наситени с най-различни карнавални и кукерски игри в цяла България. Тази година избираме малко нестандартна и може би не толкова популярна дестинация – село Турия, Павел Баня. Наистина, нещо доста различно от всичко, което човек може да очаква, но пък вълнуващо и притежаващо своя неповторим чар.
Отбелязването на празника в с. Турия се прави с особени карнавални игри в два поредни дни. Участниците не са типичните кукери, които сме свикнали да наблюдаваме, а по-скоро играят някакъв техен си обичай. Част от тях се намазват със сажди, които сами си правят в началото на представлението от прясно изгорена мокра слама. Други слагат познатите „хлопки“ около кръстовете си и имат по-традиционен вид. С оглушителен шум, стрелба със старинни пушки и пистолети, цялата група се придвижва из селото и посещава всяка къща, където хората ги очакват с баница, мезе, вино и ракия, като отделно „даряват“ групата с картофи, яйца, боб, а понякога и с някой лев. Всеки срещнат по улицата задължително бива изцапан с черно по лицето за здраве, но като че ли съществува някакво негласно споразумение – фотографите не ни закачат. За първи път съм на подобно събитие и със сигурност ми е неудобно да влизам с тях просто така в дворовете на чуждите хора, камо ли да снимам на воля, но в крайна сметка пък как да отразиш това, което се случва и което е съществото на празника. Домакините канят и черпят всички наред, очевидно не ни възприемат като нежелани гости и това постепенно ме успокоява. А що домашна баница изядох този ден…
Вторият ден е кулминацията на празника. Участниците са почти двойно повече, а малкото селце се изпълва с гости от близо и далеч. Мръвки, кебапчета, дюнери и всякакви други вкусотии се продават на чаршията, където от рано се разпъват дълги маси, препича се хляб, въртят се палачинки… изобщо изкушение дебне от всякъде. Към обяд, едвам отрезнели от предния ден, групата постепенно се събира и се оправя на поредната обиколка в другия край на селото. Впечатление ни прави 81 годишният дядо Нено, който едвам пристъпва с бастунчето си, но когато шествието приближава неговата къща, той излиза с хлопките от времето в което и той е изпълнявал този ритуал и бърза да го посрещне на вратата на дома си. Всички му отдават почит, а старецът се просълзява от умиление. За миг дори забравя за напредналата си възраст и с добре оттренирани движения успява да направи няколко крачки, за да могат дълго мълчалите звънци на кръста му да зазвънят отново. Беше много силно и много трогателно, с ясното съзнание съм, че няма как да го обясня добре, за да го почувствате. Празникът завършва с изпълнения на селския площад, палене на огън и къпане в р. Турийска. За съжаление поради ангажименти и най-вече заради почти двучасовото закъснение на изпълнителите ние се налага да се връщаме към Пловдив и тази част от програмата я пропускаме. Живот и здраве догодина може би ще повторим и се надяваме отново да срещнем дядо Нено. Със сигурност на този ден с. Турия може да ви предложи нещо уникално като преживяване, нещо, което ще запазите за дълго в себе си…
Снимките можете да използвате само съгласно Условията за ползване на съдържание от този сайт.
Снимките можете да използвате само съгласно Условията за ползване на съдържание от този сайт.
Leave a Reply