Няма 3 часа откакто съм се прибрал от пътешествията си от Пирин и Сираков звъни по телефона с оферта за залези. Специални! На току що ожънато поле, с бали от онези кръглите… американските 🙂

Едвам помръдвам, но след като се уверих, че снимките са буквално от пътя, се съгласих. 30 минути по-късно се носим в посока Хисаря.

Отидохме на мястото и започваме да търсим подходяща позиция. Имаше сигурно хиляди бали и как пък не можахме да си харесаме естествена композиция за преден план, ами трябваше да се намесваме в естетичното оформление на пейзажа :):

Минути по-късно се сблъскахме с една жестока реалност – комари. Ужасно много зли и хищни комари, които просто ни изядоха. Успях да снимам Николай в момент, в който над главата му десетки се готвят за атака:

Едвам изтърпяхме да се скрие слънцето и бързо-бързо се прибрахме. Това са кадрите, чието най-подходящо заглавие наистина би било „До последна капка кръв“ 🙂