Блед – приказното очарование на Словения
На прага на зимата през 2019-та трябваше да изберем поредната дестинация за предколедната ни почивка. И тъй като емоцията от зимна Исландия все още беше много силна, бяхме твърдо решени този път да изберем малко и най-вече спокойно местенце, където просто да се разходим за няколко дни без да си даваме усилия или да се счупим от път. В този смисъл трябваше да е и нещо близко до България – не ми беше до поредната порция полети, куфари с багаж и цялото това нещо, свързано с придвижване на големи разстояния. Идеята беше просто да се качим на автомобила и където ни видят очите…
За беля обаче се оказа, че погледът ми стига доста надалеч и отново избрахме дестинация, която се доближи до ръба на възможностите ми за еднодневно шофиране без почивка, а именно едно китно словенско градче в северозападната част на страната, разположено в полите на Юлийските Алпи. Блед – едно от най-очарователните места, на които съм бил и първата асоциация, която бих направил е тишина и спокойствие. Ако някога искате да посетите място, в което да се почувствате като в приказка – то ориентирайте се към Национален парк Триглав и околностите му. Няма да съжалявате!
Почти не събираме багаж – взимаме малко дрехи, раницата с оборудването и няколко часа след края на един късен ноемврийски петък, в малките часове на нощта, вече бяхме на път. Предпочитам да вземам дългите транзитни дистанции през нощта, пък и така не се губи време. По план още преди обяд на следващия ден трябваше да сме пристигнали в крайната дестинация. На самата граница Сърбия ни посрещна и ни изпрати с проливен дъжд, който не престана цялата нощ. Едва на сутринта времето се проясни и може да се каже, че през Хърватска пътувахме доста комфортно. Впечатление ми направиха буквално стотиците автовози със стари и ударени автомобили, които пътуваха в обратната посока – вероятно към Сърбия, България, Румъния и Турция. Ако това са возилата, които впоследствие се ремонтират и предлагат на нашия пазар – отказвайте се докато е време…
Пътят до Загреб е изцяло транзитен и буквално се взима на един дъх. Не твърде далеч от хърватската столица е и словенската граница. Самата държава е изключително малка и буквално за два часа можете да я прекосите. Само че… първо си купувате винетка. Около обяд пристигаме в Блед. Мястото ни за настаняване е в едно уникално тихо кварталче, в подножието на възвишението Straza, в което уличките са достатъчни да мине само един автомобил. Брилянтно поддържани дворчета, окосена трева и невероятна тишина. Денят е дъждовен, студено е и затова решаваме да поотморим след 15 часовия преход от България.
Още тук трябва да направя ясната уговорка, че този път целта на пътуването ни бе просто да разнообразим обстановката и да намалим натрупалата се в последните месеци умора. В този смисъл не съм се старал да обиколя всички възможни места в района, в най-подходящото за добри снимки време. Уверявам ви, наоколо изобилства от такива. Десетки са живописните реки, водопади и ждрела, още повече са величествените върхове на Юлийските Алпи, но човек не винаги може и иска да се раздава на максимум. Добрата фотография не става „на сила“ и ако липсва подходяща вътрешна настройка, нещата не се получават, независимо дали са положени понякога почти нечовешки усилия да станеш още по тъмно, да излезеш на студа и да изминеш километър по абсолютно непозната пътека по стръмен баир, за да посрещнеш изгрев, който дори не се знае дали ще е с нещо забележителен… А и признавам си, въпреки че бяха изминали повече от шест месеца от обиколката ни на Исландия, критерият ми „подходящо за добър кадър“ все още бе силно повлиян и по-трудно се впечатлявах от всъщност удивителни гледки. С две думи, много ме мързеше 🙂 . Ето, признах си…
Въпреки оправданията по-горе, още вечерта излязохме на опознавателна обиколка около езерото Блед. Огромно е! Забравете, че можете да си го обикаляте откъдето си искате, а още повече, че можете просто да слезете от автомобила на сторило ви се за подходящо място и да си направите снимките. Властите в Блед са се погрижили това да не става по точно този начин. Явно тук хората са свикнали да поддържат ред не само в собствените си дворчета, но успешно го осигуряват и на обществено ниво. Единственият паркинг, който ще ви свърши работа, се намира в най-западната част на езерото. Денонощен, напълно автоматизиран с бариера, срещу три евро на час. При такова огромно езеро, защо само един, зачудих се първоначално аз. Място има предостатъчно, но в последствие проучих, че местната общност е решила, че ще развива района за хората, а не за автомобилите. И всъщност там автомобилът ви пречи, в тежест ви е, не само финансово. Няма къде просто така да го зарежете… всъщност има, но ще ви разкажа и за последиците от подобен експеримент 😉 .
На следващата сутрин се събуждам много рано. По дяволите, на Блед сме и съвестта ми не позволява някакъв мързел да ме спре да опитам да направя някакъв изгрев. Грабвам раницата и тихо се измъквам от къщата. Десетина минути по-късно вече съм на паркинга, но… разберете ме правилно, наоколо има толкова много място и тази бариера ми изглежда буквално като врата в поле. Абсолютно сам съм, тъмно е, движение никакво – какво толкова ще стане, ако се забия в един и без това затворен път, без изобщо да преча. Само за… едни 15-20 минути, докато си направя снимките…
Часът е 7:20. Неделя е. Наоколо все така няма жив човек. С утринната фотография приключих и се връщам към автомобила, на чието предно стъкло отдалеч забелязвам, че има нещо, което по принцип не му е там мястото. Намирам генерирана от мобилен принтер и старателно сгъната във водонепромокаем джоб, който се отлепва без да оставя следи по стъклото бележка, дълга около метър, в която със съвсем приятелски „тон“ ме уведомяват, че представител на Общинска охрана Блед в 06:55 часа на съответната дата е забелязал, че автомобилът ми е паркиран на място без подобно предназначение. И тъй като се надяват, че подобно провинение ще бъде единствено и в този смисъл не желаят да ангажират спрямо мен административнонаказателна отговорност, ме канят в седемдневен срок да заплатя 50% от стойността на полагащата се глоба, която по принцип е 40 евро. Ако го направя, „забравят“ за мен, за това дребно недоразумение и ще ме посрещнат топло и следващ път в Блед. В противен случай обещават да не ми извадят душата, просто автомобилът и неговият собственик ще фигурира в една база данни, от което не че ще има кой знае какви последици – нито ще ме спрат на границата, нито ще ме преследват като обществен враг номер едно. Но рискувам отсъствие на всякаква снизходителност при повторно нарушение и ми обещават, че ако стъпя накриво по какъвто и да е начин, ще положат всички усилия и без да жалят средства, за да си понеса предвидените в законите им последици, включително извън пределите на държавните им граници. Разбира се, все така възпитано ми пожелават приятен престой в Блед. Душици… четеш и ти става едно такова мило. Какви отговорни власти има тук само… сън не спят за да бдят за такива нарушители. При това в неделя… и в тоя студ. Е как да не им кажеш… евала. С банковите такси за превод към чуждестранна банкова сметка офертата от три евро на час всъщност вече изглежда особено примамлива и най-вече изгодна 😀 . А и нека не забравяме – оставаме си приятели, което е може би най-важното. Добро утро, Словения!
Денят е мъглив, облачен и на моменти попревалява. Решаваме да си направим разходка из околностите, като се отправяме към езерото Бохин. Не ми прави някакво особено впечатление и се пренасочваме към намиращото се наблизо ждрело Мостница, до което също решаваме да се отбием. В края на селцето Stara Fuzina има паркинг, но оставянето на колата там предполага едно доста дълго по моите разбирания ходене. Нагоре има тесен път, който може да ни спести 4-5 километра от цялото разстояние. Разбира се… има една дребна подробност – малка бариера с камера. Има два начина да минеш – като натиснеш бутон и получиш пластика, или просто като я заобиколиш – толкова е къса. Не видяхме каква е точно офертата, но причината за начисляването на някаква такса е че с присъствието си нанасяме щети на околната среда и местообитанието. Средствата се влагат в поддръжката на пътя и опазване на природата. Както сами разбирате, не рискувам неприятности втори път за един ден и натискам бутончето…
Мястото не е нещо чак толкова удивително, интересно е, че тук има десетки едноетажни каменни вили, които може би някога са били обитавани. За трите часа, колкото ни отне разходката, ни заваля няколко пъти, което стопи всякакво желание за снимки, но пък огладняхме подобаващо. Обратното минаване през бариерата ни струваше малко над 11 евро, които отново можеше да не платим, заобикаляйки я също толкова лесно, колкото на влизане. Предполагайки, че местните власти отново са измислили начин да се справят с подобни тарикати, подобно нещо да речем почти не ми хрумна. Последва може би втората най-добра пица, която някога съм ял, след тази в Grazia & Graziella в Trastevere, в Рим. Рядко правя реклама на конкретни заведения, но Gostilna Pr’Pristavc определено си заслужава да се посети. Поне веднъж… 😉 .
На следващата сутрин времето не е особено добро, отново превалява и не бързаме да излизаме. Почти към обяд, тръгваме на разходка към известния зимен курорт Kranjska Gora, където се намира езерото Jasna. Оказва се очарователно местенце, спретнато и най-важното не е пострадало от туристическия поток, който се изсипва тук през зимата.
Като сме я подкарали на тема езера, GPS-ът казва, че наблизо се намират две обещаващи такива. Вярно, падат се в Италия, но какво пък, няма и 50 километра – ще отскочим. Преди да преминем границата, където заради Шенген фактически отсъства онази особена тръпка от всички проверки, се отбиваме през природния резерват Zelenci, началната част на пътя към който се оказва сериозно пострадал от ураганни ветрове. На близката хижа току що ѝ завършваха покрива, та явно си е било страшно.
Времето се променя бързо и отново облаците се събират в небето. Бързаме да стигнем до езерото Lago di Fusine Superiore, в което определено има потенциал. Всъщност разкошно е, и реших, че ще се пробвам отново в идните дни.
Вечерта сън не ме хвана и нямах търпение да стане към 5 часа за да тръгна отново към италианските езера. Много се надявах да имам късмет с добър изгрев, но това не се случи. Този път опитах на съседното Lago di Fusine inferiore, но секунди след като първите слънчеви лъчи едвам докоснаха Mangartsko-то седло от планинския масив отзад, всичко потъна в абсолютно непрогледна мъгла, която не се разнесе в следващия час. Нямаше смисъл да чакам повече и се прибрах обратно. Писахме деня дъждовен, разходихме се по магазините, дори посетихме местния Lidl, който се намира в непосредствена близост до летището Lesce, на около 5 км от Блед. Днес Теди има рожден ден и по този повод вечерта почти не замръзнахме в романтичното „Коледно селце“, което бе ситуирано в най-източната част на езерото.
Писахме останалата част от деня дъждовна, разходихме се по магазините, дори посетихме местния Lidl, който се намира в непосредствена близост до летището Lesce, на около 5 км от Блед. Днес Теди има рожден ден и по този повод вечерта почти не замръзнахме в романтичното „Коледно селце“, което бе ситуирано в най-източната част на езерото.
На следващия ден решаваме да направим панорамен автомобилен преход през най-високите части на националния парк Триглав. Проходът е внушителен, а десетките малки населени местенца, през които минахме, все така китни и подредени. От туристическото дружество на Soča си купихме карта на района, тъй като определено си заслужава човек да дойде и втори път. Може би когато в мен има повече енергия, придружена с късмет – отново част от най-интересните неща са недостъпни – ждрелото Vintgar е затворено поради щети, нанесени от буря, за която споменах някъде по-горе.
Всъщност тази част на Словения е изключително богата на води, като езера, водопади и интересни скални образувания през които преминават множество реки. Целият регион е такъв и вместо да се върнем по обратния път взехме решение за пореден път да влезем в Италия от друго място, за да проучим езерата Lago del Predil и Lago del Rio. Тайният ми план е на залез отново да сме на Laghi Di Fusine, пък дано късметът ми е по-добър от вчерашния на същото място. Е… не било писано да стане така.
Последен ден сме в Блед, а аз още не съм събрал мерак да се кача на прословутия връх Ojstrica, който се намира в югозападно от езерото Блед и от който се откриват запомнящ се пейзаж. Ходих три пъти на място, което е на сто километра от там, където сме отседнали, за да си направя кадъра, а този, който е само на 500 метра, оставих за последния възможен момент – без право на грешка. Още по тъмно оставих колата на онова единственото паркингче и се запътих по еднокилометровата стръмна пътека нагоре. Тъй като не бях проучил маршрута в предишните дни, бях се презастраховал и пристигнах доста рано, но за изненада не бях сам. Друг фотограф вече беше там и той с надеждата да запечата нещо интересно. Поразприказвахме си, за да минава времето и да не се усеща толкова студът, докато слънцето се показа и разкри езерото Блед в цялата му прелест.
По-късно през деня се отправихме към словенската столица Любляна, в която планирахме да останем само за една вечер, колкото да я разгледаме. Обиколихме центъра, замъка и въпреки опитите да се стоплим с горещ шоколад в кафето на последния етаж на „небостъргача“ Nebotičnik, като цяло умряхме от студ и рано-рано приключихме разходката.
В заключение мога да кажа следното: Словения е превъзходна страна. Малка, подредена, с възпитани и любезни хора. Крие в себе си невероятни красоти, които обаче често не са особено лесно достъпни. Но най-важното е, че тази част на Словения е възможно най-подходящият плацдарм към Доломитите…, за които в момента щях да разказвам и да показвам снимки, ако не беше този ужасен COVID-19, който на практика ми спъна цялата 2020 година в това отношение, но пък успях да наваксам в друго направление. И… съм готов с изключително подробни планове за нови пътешествия в по-добри времена…
Снимките можете да използвате само съгласно Условията за ползване на съдържание от този сайт.
Leave a Reply