Предпразнично в Париж – градът на мечтите

Предпразнично в Париж – градът на мечтите

Началото на историята започва от една септемврийска сутрин, когато в пощата си получавам един от ония досадните мейли с оферти от самолетна компания, която ми предлага нещо, което няма как да откажа. Минути по-късно, без никакви планове, без каквото и да е предварително проучване вече имам два билета за Париж. Избрал съм дни в началото на Декември – изключително подходящо време за такъв тип пътувания. Празничната подготовка и настроение се усещат, но все още липсва онази изнервеност. Нямам никаква идея какво ще правим във френската столица, но на дневен ред са други задачи, а до пътуването има почти три месеца.

Към края на месец октомври, в най-напрегнатото време откъм служебни ангажименти, тайно започвам да правя проучване на забележителностите на Париж и да определям местата, които ще успеем да посетим за шестдневния ни престой. Абсолютно наясно съм, че за това време е невъзможно да се види целият град, пък и в крайна сметка си имам приоритети. Избирам стратегическо местоположение на хотела, в който ще отседнем – необходимо е той да бъде изключително близо до най-важните места, които ме интересуват, за да мога лесно да се придвижвам до тях по всяко време на денонощието. В Интернет открих и възможности за закупуване на билети за различни атракции, с цел избягането на дългите опашки. Каквото беше възможно да уредя по този начин – направих го. Максимално гъвкаво, с възможни други решения. Ситуацията го изисква, знам го от опит…

Уви, остават само дни до пътуването, а за мен Париж си остана просто като резервация. Не успях да намеря достатъчно време да се запозная с някой от купищата пътеводители на всякакви езици, които успях да намеря. Единственото нещо, което внимателно разузнах е пътя от летището до хотела, както и обратно. Всичко останало щеше да се случва на терен при пълна импровизация. Все пак това отличава обикновените туристи от истинските пътешественици 😉

И така, денят на пътуването настъпи. Полетът е вечерен, а метеорологичната обстановка в страната ни е меко казано усложнена. Обилен сняг вали от повече от денонощие, затворени са пътища, а призивът е да се пътува само при неотложност. А какво по-неотложно от това да летиш за Париж? Товарим колата и с предвидени няколко часа за всеки случай тръгваме към София. По пътя картината е уникална, но видимостта е лоша и не рискувам да спирам насред магистралата за снимки. Автомобилът ми в мъгла е почти невидим и като нищо някой ще ме залепи отзад. Въпреки това пристигаме на летището съвсем навреме. Интересен факт е, че до този момент Теодора все още не знае къде отиваме. Почти три месеца не съм се издал по никакъв начин, но пред Чек-ина-а е вече неизбежно. Голяма емоция беше… получи се добре. С над час закъснение и след всички стандартни процедури за безопасност при тези метеорологични условия, включително противообледенителния душ, най-сетне излитаме.

Два часа и половина по-късно или около 22 часа местно време кацаме на летището в Бове – град, намиращ се на около 90 километра северно от Париж, откъдето с автобус се придвижваме до сърцето на френската столица. Ужасно впечатление ми направи начинът, по който французите са решили проблема с преминаващите потоци от хора. С едни безкрайно дълги коридори, направени от подвижни колчета с преградна лента, 20 метра разстояние ги правят почти 100 и те карат да се въртиш и обикаляш назад-напред като шугав. За около 20-тина минути, без проблеми се справихме с метрото, откъдето с едно прекачване успяхме да стигнем до хотела. Настанихме се, хапнахме и просто умряхме…

Въпреки изморителния и натоварен ден, фотографската програма трябва да се спазва стриктно. В противен случай се изпускат най-хубавите моменти от деня. На следващата сутрин ставам час преди изгрева и с нетърпение се отправям към най-близкия от мостовете на река Сена – Pont des Arts, от където правя и първия си изгрев в Париж.

И в другата посока…

Веднага след това се връщам в хотела, където Теодора вече се е събудила. Закусваме и тръгваме на разходка в града на мечтите. Стотина метра по-късно попадаме на магазин, който предизвика у нея небивал интерес :).

Продължаваме и след по-малко от десет минути сме на Лувъра. Небивала навалица, народно стълпотворение бой със селфи стикове. Слънцето е вече високо и свестни снимки тук няма да има в този момент. Маркираме обекта като проучен и продължаваме с разходката. Времето е доста студено и решаваме да се мушнем в едно кафе, непосредствено до паметника на Жана Д’Арк за нещо сгряващо, както и да обсъдим днешния маршрут. Пропускаме градините на Тюйлери поради особености на сезона и тръгваме по левия бряг на Сена. На моста Pont Neuf ми правят впечатление хилядите катинарчета, които са окачени по него толкова плътно, че градската управа е издала специални указания за местата, където да се поставят бъдещите.

Неусетно стигаме до Cathédrale Notre-Dame. На площада пред нея е пълно с народ, както и с куп дребни мошеници, които чрез измама се опитват да изкарат по някое друго евро. Карат те да се подпишеш под някаква уж петиция с благотворителна цел и едва когато положиш подписа си, разбираш, че си дал между 5 и 20 евро за каузата и всъщност трябва да дадеш, иначе сметката на лицето от ромски произход няма да излезе, а трябва да ги отчита… нали. Добре че имам навика да чета, преди да подписвам каквото и да е. Пазете се, такова нещо в Париж видяхме само тук.

Влизаме във внушителната катедрала, а аз оставям снимките да говорят вместо мен, до колкото това е възможно…

Великолепие до последния детайл. В задната част на катедралата има ситуирана много интересна експозиция на типичния френски град по времето на градежа на катедралата. По уникален начин с движещи се глинени фигурки е пресъздадена атмосферата от онези времена. Различните човечета предат, ловят риба, шият, орат, като всичко това става на фона на приятно озвучаване.

До следобеда изкарахме по улиците на Париж, като навъртяхме забележителен километраж. Навсякъде интересни сгради, включително културния център Pompidou, но като цяло улиците на Париж не се различават от типичните западноевропейски такива. Затова някак си не ми грабнаха окото и рядко вдигах фотоапарата.

След кратка почивка в хотела, вечерта решихме да направим скромна разходка по Champs-Élysées, която в крайна сметка да завърши на Айфеловата кула. Булевардът е изключително оживен, а магазините са колкото душа иска.

Ето я и нея. Излишно е да казвам каквото и да е, всеки може да направи елементарна справка в Гугъл за историята й и т.н. По-интересното е друго – кулата изглежда доста по-различно на живо. Осветена е по много специфичен начин и ефектът е впечатляващ. На практика външните контури на кулата не са осветени и това я кара да изглежда особено интересно като конструкция. Какви неща ми правят впечатление само… Днес сме до тук, в идните дни ще се приближим повечко до нея.

На следващата сутрин отново ставам по тъмно с идеята да си направя снимките на Лувъра както аз си знам. Каква беше обаче изненадата? Сутрин Лувърът е като гробище – всичко е потънало в мрак, художественото осветление е изключено и светят единствено уличните лампи. Кошмар! Тия французи нямат пари да си платят тока на Лувъра и Айфеловата кула – какво да говорим повече. С безкрайно разочарование направих няколко снимки, колкото да не е без хич и се върнах обратно в хотела поне да закуся като хората.

Днешният ден е по-специален. Теодора празнува рожден ден. В Париж… ехааа. Решаваме да се поразходим из прочутия Montmartre, а аз държа особено на базиликата Sacré-Cœur, която е изградена на върха на един не много нисък хълм. Вариантите са два – пеша по много на брой стълби или със специален асансьор. Избрахме по-лесния начин, все пак денят беше в началото си и ни предстоеше още много обикаляне. Излишно е да се хабим. По време на изкачването, по уредбата на асансьора бяхме предупредени да внимаваме да не ни преджобят. Удивително!

Стигаме най-горе, от където по принцип се открива чудна гледка, стига обаче градът да не е потънал в смог или слънцето да не е високо. Има толкова много хора по стълбите на базиликата, че е абсолютно невъзможно да се направи прилична снимка. Отделих една сутрин да дойда тук рано, за да си направя външните кадри и да не се срамя 🙂 .

Влизаме вътре – разкош. Върви литургия и ни предупреждават да не снимаме. Обикаляхме повече от петнадесет минути и непрекъснато се разминавах с хора, които изобщо не се впечатляваха от забраната. Само аз ли ще остана без снимки и ще се правя на възпитан, след като контролът отчевидно липсва?

Мозайките по куполите са прсто удивителни, а възстановка на отдавна отминали времена имаше и тук.

Тази вечер има изненада – резервация за 59-тия етаж на небостъргача Montparnasse, от където се открива гледка от 200 метра височина във всички посоки на града. След не много продължителна обиколка из огромния мол на партера, се качваме със специален асансьор, който отива на върха на постройката. От рязката смяна на надморската височина в рамките на 20-тина секунди, човек има чувството, че главата му ще се пръсне, а на слизане усещането е още по-неприятно. На покрива на сградата е оформена страхотна тераса за наблюдение – отвсякъде е оградено с двоен плексиглас, като през няколко метра са оставени 30 сантиметрови ивици за промушването на обективи. Един път някой да помисли и за фотографите! Над зоните за наблюдение има и изградена прозрачна покривна конструкция, която пази от силния вятър на тази височина. В средата на терасата си под изцяло открито небе, като има столове, на които човек може да седне и да се любува на гледката. Разпънах статива и… откарахме до късна доба. Тук определено ми хареса!

Вечерта завърши в един ресторант близо до хотела, като за първи път виждам в заведение някой да „пише“ сметката с пръст върху масата. Явно френският НАП позволява подобни своеволия, но преди да получа фишчето не оставих нито цент.

До тук престоят в Париж върви чудесно, но съм изключително назад със снимките. Реално нищо особено до тук. Всички сутрини отпадат като възможност за снимки поради изгасено осветление на атракциите и почти разочарован от създалото се положение решавам да зарежем всичко и да отидем в зоологическата градина. Правим онлайн резервация и след 30 минути вече сме на входа.

Общите ми впечатления от парка са отлични. На не особено голяма площ са разположени достатъчно на брой видове животни, като най-много ми допаднаха волиерите – в тях просто забравяш, че си в изкуствена среда. Като цяло много силна конкуренция на зоопарка на Антверпен. Ето и една малка часто от най-симпатичните обитатели…

Следобеда се връщаме в хотела за кратка почивка, след което отново се отправяме към Лувъра. Решил съм да си направя снимките на това място независимо колко пъти ще трябва да се върна. Вечер тълпите са още по-многобройни, всеки иска да се снима на пирамидите. То не бяха сватбени фотосесии, включвания на живо от различни репортери, селфита… Въпреки това, с малко повече технология при заснемането мисля, че се справих поне задоволително.

Продължаваме към Айфеловата кула, като този път ще отидем направо до нея. Месец преди посещението ни правих опит за резервация, за да можем да се качим до горе, но неуспешно. Имаше вариант единствено за 13:30 следобед – време, което изобщо не ме устройва. За останалите часове всичко бе заето от месеци. Затова или чакате на огромни опашки или купувате билети поне 4-5 месеца по-рано. Друг вариант няма. Сметнахме за излишно да си губим времето и продължихме към площад Trocadéro.

Следващите сутрини използвах времето за снимки покрай Сена. Това място ме грабна като че ли най-много. Не остана мост в централната част, на който да не съм бил и от който да не съм снимал. Направи ми впечатление, че рано сутрин много французи тичат за здраве. Станах свидетел и на снимките на някаква кино продукция. Нормално, все пак е Париж…

Дълго се колебахме дали да жертваме цял ден за Лувъра, но в крайна сметка решихме да оставим нещо и за следващ път.

През последния ден решихме за втори път да се отбием до модерния квартал Défense. По-рано бяхме отскочили една вечер, с надеждата тук да е интересно осветено, но уви – пълен мрак е. На всичкото отгоре текат усилени строителни работи, подменят стълбите, които междудругото са направени разглобяеми. Пълна липса на късмет със снимките…

Разбира се и тук молът е огромен.

Правим последна спирка за няколко кадъра на Champs-Élysées и си взимаме сбогом с Париж.

След завръщането ни в България много приятели ме питаха как е в Париж. Ами… да, чудесно е, красиво, има страшно много места за посещение, за разглеждане, но въпреки това цялостната ми оценка не е много висока. Това със сигурност не е място, където бих искал да живея. Тук автомобилното движение е изключително натоварено, а задръстванията са наистина с километри. В натоварените часове в метрото е истински ужас, а и лабиринтите около станциите са огромни. На следващо място заведенията са ужасно малки, тесни, на моменти дори некомфортни. Разбирам, повечето обекти се намират в стари сгради, които е невъзможно да се разширяват, но въпреки това не може на една маса да не могат да се съберат две чинии.

Въпреки всичко транспортът е уредено достатъчно добре, нито за миг не сме се губили или чудили на кое влакче трябва да се качим. Категорично метрото не е предвидено за възрастни или трудно подвижни хора. И наистина такива в него не забелязахме. За сметка на това има служба, която ги транспортира със специални микробусчета, но каква категория хора се ползва от подобна привилегия не знам. Информацията за основните туристически обекти е добре поднесена, с други думи бизнесът върви. Най-голямото ми разочарование е липсата на художествено осветление през ранните часове на деня, включително Айфеловата я гасят около полунощ. Единствено базиликата Sacré-Cœur е осветена сутрин, дори разкошните лампи на Pont Alexandre III тънат в мрак.

По отношение на храната също имам забележки, но нищо съществено различно спрямо Белгия. И французите не знаят какво да ядат, въпреки прехвалената им кухня. Затлъстели хора не видяхме – факт. Сега разбирам защо когато дойдат в България не искат да си тръгват 🙂

За финал… невероятни спомени и емоции ще ни останат от Париж. И да, бих се върнал за още някой друг ден. И мисля, че е абсолютно задължително човек да посети някои места в Европа, за да разбере, че всъщност в България изобщо, ама изобщо не ни е зле.

Снимките можете да използвате само съгласно Условията за ползване на съдържание от този сайт.

  1. Красимир
    Красимирдек. 29, 2016

    Много добре поднесено. Благодаря за разходката.

Leave a Reply