Рим – пленяващото очарование на Вечния град

Рим – пленяващото очарование на Вечния град

Цялата организация по пътуването до Рим бе напълно спонтанна и всичко се случи съвсем неочаквано. Цели осем месеца по-рано случайно влязох в страницата на една от нискотарифните авиокомпании и виждайки цената на билетите до италианската столица просто нямаше как да не направя резервация. Всъщност идеята за пътуването ни до Париж, което се осъществи почти четири месеца по-рано се роди на много по-късен етап, но… понякога такива изненадващи решения в последствие се оказват много добри. Избрах средата на месец март, тъй като предположих, че в началото на пролетта времето ще е достатъчно приятно за разходки на тази географска ширина. Разбира се последва резервация и на място, в което да се настаним и дните до полета започнаха да се изнизват бавно, като по едно време дори бях забравил за всичко това.

По време на пътуването не се случи нищо особено интересно, което да си заслужава отбелязване, освен може би това, че на летище София имаше едно момиче, което си беше загубило бордната карта между чекина и проверката на граничните власти и не знаеше какво да прави. Служителите на летище София не се трогваха особено и не предприеха абсолютно нищо, освен да й обяснят, че трябва да плати почти 40 евро за нова бордна карта и да я оставят да плаче в чакалнята. Още докато се редяхме на опашката за проверка на сигурност се огледах за хвърчащи листи по земята и разбира се открих бордната карта в краката на един от служителите на лентата за багаж. Обясних какво се е случило и един от тях веднага отиде да издири и успокои момичето, което само минути по-късно успешно успя да се качи на полета си.

Малко повече от час и половина по-късно кацнахме на летище Леонардо да Винчи, което се намира на около 35 километра от Рим, на брега на Тиренско море край град Фиумичино. Огромно летище, ужасяващ брой изходи, адски много ходене, добре, че част от разстоянието се преодолява с безпилотни совалки, които транспортират пътниците между различните терминали. Тук е мястото, от където можете да си вземете безплатно съвсем прилични туристически карти на Рим.

Оставащата част от разстоянието до Рим взехме с автобус, който ни остави в центъра на Вечния град, по първоначални и като цяло потвърдени и по време на престоя ни впечатления – в центъра на Вечния хаос. Движението в Рим е ужасно, задръстванията са умопомрачителни, градският транспорт е всичко друго но не и предвидим, а времето, което се губи в придвижване между отделните части на центъра на града е твърде много и на моменти става дори отегчаващо. Спокойно може да се случи в делничен ден да чакаш 40 минути определен номер автобус, след което да дойдат не един след друг, а едновременно три автобуса с този номер. Кошмар от класа… В общи линии отне ни час и половина за полет София-Рим и повече от три часа от летището до апартамента, който бяхме наели за престоя си, а смея да твърдя, че се старая да заемам стратегическо място с оглед удобството за придвижване след това и най-вече в часовете преди изгрев. След като се настанихме, не успях да намеря сили в себе си да изляза за първи залез над Рим и оставих всичко за следващия ден…

Както обикновено, във всяка подобна ситуация денят започва далеч преди изгрев слънце. Още по тъмно се бях снабдил с билети за автобуса и пътувах към мостовете над река Тибър, които бяха набелязани като дестинация за изгрева. А това беше първият кадър във Вечния град:

Само на около двеста метра на север се намира замъкът Castel Sant’Angelо, който не ми се получи никак зле на фона на изгряващото слънце, но уви, небето отново отказа да съдейства за нещо по-драматично като изпълнение.

Замъкът с прочутия мост на Ангелите – пробвах оттук-оттам, но все ми стои някак си постно.

За капак на всичко имаше една сграда в ремонт, която се падаше точно пред купола на базиликата Свети Петър във Ватикана и като цяло резултатите от първото утро не се получиха особено впечатляващи.

Време беше да се прибирам за закуска, след което да тръгнем на опознавателна обиколка по основните забележителности на града. Особено впечатление ми направи бронзовата скулптура на просеща жена, която се намира непосредствено до болница Santo Spirito и спирката пред нея.

За първия ден планирахме една доста сериозна разходка по основните забележителности на града. Започнахме от замъка Castel Sant’Angelо, сградата на италианския Върховен касационен съд, през площад Navona, който изобщо, ама изобщо не ме впечатли. Влязохме да разгледаме Пантеона, който се намира на Piazza della Rotonda, но това са толкова претъпкани от туристи места, че добри снимки на тези места просто не могат да бъдат направени през активната част от деня.

Разходката продължи към Campo di Fiori, което по името си предполага да е пазар за цветя, но от този пазар са останали едва две сергии, от които се носи приятен и свеж аромат. За сметка на това на всички останали продават подправки, паста и всевъзможни евтини и нискокачествени джунджурии. На това място решихме да хапнем и опитахме нещо като типична италианска закуска, която представлява подобие на тутманик с много шунка и моцарела. В интерес на истината беше доста вкусно.

Продължихме към може би най-известния фонтан в Рим – Fontana di Trevi. Никога не съм виждал толкова много хора скупчени около фонтан. Уличките буквално се задръстваха от тълпи, които прииждаха за да се снимат на това място, което както и цялата централна част на града се охраняваха доста добре от италианската армия. И тук не липсваха онези тежко въоръжени униформени, които се срещат зад почти всеки ъгъл.

Хапнахме по едно сладоледче и продължихме с обиколката – на следващо място бяха т.нар. испански стълби – място, на което се събират изключително много млади хора. Всъщност не е нищо особено като забележителност. Все пак стълби, които обаче водят към една интересна част от Рим – хълмът Pincio, от където не само се разкрива добра гледка над града, но и е един великолепен парк, за който силите в този ден не ни достигнаха. Набелязах местата за снимки и слизайки през Piazza del Popolo се прибрахме да починем.

Успях да намеря някакви сили в себе си и да си опитам късмета, надявайки се на добър залез по мостовете на Тибър, но… времето отново отказа да съдейства. Реших да не си губя времето със скучни кадри и сложих край на днешната обиколка.

Събрал впечатления от предния ден решавам да стана рано и избягвайки многолюдната тълпа да успея да направя някакви снимки на по-известните места в централната част на града. Отново хващам автобус, който ме спира направо пред паметника на Виктор Емануел II-ри.

Бързам колкото мога за да стигна до Fontana di Trevi преди изгрева, надявайки се че там няма да има хора. Уви… това не е така. Явно на това място присъствието е денонощно и дори не правя опит за снимки. В крайна сметка има хиляди хубави снимки от това място и това, че аз няма да имам такава, която да ми харесва достатъчно всъщност изобщо не е болка за умиране.

Продължавам към Piazza della Rotonda, където се надявам да успея да измисля нещо прилично като композиция. Сградата на Пантеона е наистина интересна, пък и на това място все още се мяркат хора само тук-таме… може би ще извадя късмет…

Piazza Navona умишлено я пропускам, изобщо не ме бе впечатлила предишния ден и се отправям обратно към монумента на Vittorio Emanuele II, непосредствено зад който се крие може би най-очарователната част на Рим, като разполагам с около 30-40 минути да разузная околността, тъй като денят вече настъпва и наближава време за закуска.

Слънцето се вдигна достатъчно високо за да не ми харесва това, което се случва във фотоапарата. Минавайки през цялата Via Dei Fori Imperiali стигам и до Колизеума. Обиколих го набързо от всички страни и като че ли най-много ми допадна гледката към внушителния монумент от близкия парк, който се намира на Североизток през булеварда.

Основната част от деня днес е посветена на историческия парк Forum Romano, който е разположен на огромна площ между Piazza Venezia и Колизеума. Използваме входа откъм Campidoglio и буквално се изгубваме сред артефакти и останки от древни римски сгради.

Който ме познава добре знае, че трудно се впечатлявам от сгради и музеи, но винаги когато едно нещо е направено добре, го оценявам подобаващо. По уникален начин съвременните италианци са пресъздали интериора на една от десетките църкви на това място. Липсващите части от рисунките по стените интерактивно се изрисуват и оцветяват пред зрителя чрез проектори, които са окачени на тавана на сградата. Удивително е как с умелото използване на технологии една почти гола стена в един момент се връща повече от 20 века назад във времето и човек може да се наслади на красивите цветове на иконите и картините по нея. Идеята е наистина добра и е реализирана изключително успешно.

Обиколката из Forum Romano е дълга и доста изморителна. Тя включва и изкачване към хълма Palatino, от където се разкрива великолепна гледка към цялата антична част на Рим. Горе на върха има чудесно поддържани градини с мандаринови дръвчета, фонтани и много цветя. Толкова е красиво, че човек няма как да не се възползва от пейките и да седне за кратка почивка. Така направихме и ние, но тази почивка за една бройка щеше да излезе твърде скъпа…

След кратък престой за нещо дребно за хапване продължаваме с разходката, като се увлякох да снимам по покривите на близките сгради. В този момент усетих, че чисто новият ми телефон, който взех буквално седмицата преди пътуването не е в мен. Трескаво започнах да преглеждам всички възможни места, където може да съм го прибрал, но уви, просто не беше у мен. За секунди ми мина идеята за възможността просто да съм го забравил на онази пейка… а това беше преди повече от 15 минути на място, през което минават буквално хиляди хора. В този миг го отписах и се примирих с факта, че явно не ми е било писано да му се радвам дълго. Въпреки това по най-бързия начин се върнахме на мястото и какво да видя – около пейката се бяха скупчили хора, които наблюдаваха небрежно оставен телефон без да смеят да го докоснат. Виждаха, че същият свети и звъни, но никой не дръзваше да го пипне. С огромно облекчение си взех устройството и до ден днешен си мисля, че такова нещо в България трудно може да се случи. Този телефон е стоял на това място без никой да го докосне повече от 20 минути… Почувствах се истински късметлия до края на деня бях в отлично настроение.

Непосредствено до градините в малка двуетажна сграда е разположен Museo Palatino. Признавам си и тук бях силно впечатлен от начина, по който бе експонирана историята на това място. Съвсем стандартен макет на древно селище с няколко плетени колиби буквално оживяваше с помощта на цветни проектори. Интерактивно описваха релефа на местността, местата, от където древните жители се снабдяват с вода или пък са държали добитъка. Пред очите ти това селце в миг се превръщаше в неповторим зимен пейзаж – настина невероятно усещане, като признавам си, гледах 2-3 минутната презентация поне три пъти.

В музея имаше специална зала, нещо като малко кино, в което прожектираха кратки 10-тина минутни филмчета за историята на Рим, с участието на актьори в костюми, изцяло заснети във Forum Romano. Хем обогатяваш общата култура, хем почиваш от дългите преходи. В един момент просто осъзнаваш, че близо 20-те евро вход всъщност са напълно заслужени и с удоволствие продължаваш разходката сред руините.

Финалната част от маршрута излиза непосредствено пред Колизея. Бяхме толкова изморени и огладнели, че бързахме да си намерим близко местенце, където да хапнем.

На Piazza del Colosseo има няколко заведения, но определено не ги препоръчвам. Огромно текучество, не любезни сервитьори и уверявам ви, лично аз мога да ви направя с пъти по-добра пица, отколкото индийците съумяват да пробутват там. Независимо от всичко изгубихме почти час и точно когато бяхме пред входа на най-големият амфитеатър в Рим разбрахме, че посещения могат да се правят само до 16:00 часа. Уви, днес пропускаме… С бавна и спокойна разходка по Via Dei Fori Imperiali стигаме до местенце, което за себе си съм нарекъл Viewpoint-1, съвсем близо до площад Campidoglio. Тук изчакваме залеза с надеждата за нещо по-динамично, но уви…

Денят приключва с кадър на базиликата Chiesa SS Nome di Maria и Колоната на Траян в синия час. Доволен съм, но и безкрайно уморен.

Въпреки истинския маратон в предишния ден в 05:00 часа сутринта отново съм на крак, като този път целта е площадът Свети Петър с едноименната базилика. С разочарование установявам, че през нощта целият периметър е затворен и се охранява от властите, а вратите към площада се отварят доста по-късно. При това положение не намирам за необходимо да се задържам на място, небето за пореден път отказва да съдейства и съм принуден да се прибера.

По пътя това ми се стори не чак толкова лошо и си го взимам за спомен 🙂 .

Предстои тежък ден, посветен на музеите на Ватикана. Снабдили сме се предварително с билети и за Сикстинската капела, като още в ранните сутрешни часове се запътваме към входа, който се намира от северната страна на Ватикана. През целия път до там изключително досадни хора непрекъснато ни спират и предлагат допълнителни услуги към това, което вече сме си заявили. Най-интересното е, че доплащането е в пряка зависимост от това на какъв човек попадаш. Изреждаха се цени от 15 до 24 евро за едно и също нещо. А е толкова просто, че ако го исках, щях да съм си го закупил онлайн.

Пред входа на ватиканския музей има опашка, която може да се определи като… епична. Не знам какъв трябва да си за да си го причиниш. Разбира се подготвените я прескачат и след проверка за сигурност се влиза в перфектно уреден и наистина впечатляващ музей, който всъщност е толкова огромен, че е абсурдно да бъде внимателно обходен за един ден.

Не съм особен ценител на изкуството, но тук определено си заслужава да се дойде и да се види. Просто е… wow. Споделям едва малка част от нещата, които ми направиха силно впечатление, тъй като уверявам ви, направих над 1000 кадъра на това място, а всъщност нямам никакво намерение (а и право) да издавам албум :).

Любопитството ми се разпали от т.нар. зала с картите, където са подредени географски карти на Италия от средновековието. Таванът на това огромно помещение е просто неописуем и трябва да се види.

След изключително дълга обиколка, продължила няколко часа включително през градините на Ватикана най-сетне стигаме до прочутата Сикстинска капела. Истината е, че очаквах нещо безкрайно по-различно, а то всъщност е… скука. Превеждат те през тесни коридорчета, като през 5 метра все по-големи указателни табели предупреждават, че снимането там е абсолютно забранено. Ще каже човек, че всички военни тайни на църковната държава са скрити там. Пък и най-много обичам някой като каже, че снимането е забранено…

Забранена снимка на може би най-известния в света стенопис „Сътворението на Адам“:

Като цяло музеите ми допаднаха много повече от самата Сикстинска капела. Струва ми се доста прехвалена. Вярно, невероятни стенописи, фрески, но все пак… Лично мнение…

Изходът на музея минава през една наистина красива стълба. Навън вече е може би около 15:00 часа, а опашките се вият с километри преди входа. Тези хора вероятно чакат за нощното посещение…

Едвам придвижвайки се от умора се отказваме да се редим на опашка за посещение на Базиликата Св. Петър. В крайна сметка нека остане нещо за разглеждане и за следващ път.

Прибираме се за кратка почивка, но вечерта настъпва бързо и само аз успявам да намеря сили в себе си да изляза в преследване на интересни залезни кадри. Мобилизирам се максимално и се отправям към хълма Pincio, от където се разкриват не лоши гледки към града. Залезът отново е скучен, но… късмет.

Решавам да приключвам за деня, но въпреки всичко ми се ще да дам последен шанс на някои от забележителностите в централната част на Рим, да видим как изглеждат окъпани във вечерните светлини на града. Минавам през „Испанските стълби“, успявам дори да се мушна за снимка на фонтана ди Треви и за финал една не лоша композиция на Пантеона с фонтана.

На следващата сутрин, още призори съм се настанил на онова местенце, което си кръстих Viewpoint-1. За мен това е най-емблематичното място на Рим и трудно може да се намери по-характерен и изчерпателен за това място кадър. Този път обаче има изненада. Не съм сам в този ранен час. На същото място се запознавам с фотографa Chris Ceaser, който идва чак от Йорк, Великобритания за да прави снимки на Вечния град. Заприказвахме се надълго и на широко. Обсъдихме недостатъците на града, които е забелязал и той от тридневния си престой – ужасен градски транспорт. Коментираме и нещо, което ми направи впечатление за всички 6 дни, които прекарахме в италианската столица. Това е единствения път, в който в характерното за фотографите време на възможно най-емблематичните места в града просто няма такива. Не срещнах нито един, освен тълпите от туристи, които имат малко по-различен поглед към случващото се. Chris също е изненадан, че сме съвсем сами на това място и не може да повярва. Надяваме се на късмет, тъй като както за него, така и за мен това ще бъде последният изгрев в Рим.

Обикновено търпението и последователността се възнаграждават. Най-сетне нещо, което наистина да ми хареса като резултат и вече мога да се прибера спокоен, че имам приличен кадър от точно това място в Рим. И така… утро над Forum Romano в целия си блясък.

На път към автобуса един бърз дневен кадър на базиликата Chiesa SS Nome di Maria и Колоната на Траян.

Днес е последният ни ден в Рим и въпреки натрупаната огромна физическа умора намираме сили да се върнем до Колизеума и да го посетим. Абсолютно нищо кой-знае какво. Вярно, огромна структура, в много голямата си част е възстановена буквално чрез реконструиране от нищото, но италианците са си направили печатница за пари. От тук снимки няма да пускам, виждали сте ги навсякъде.

Решаваме да не губим много време и се отправяме на разходка из Трастевере – един от районите на историческия център на Рим, разположен на западния бряг на река Тибър и заемащ източната част от хълма Яникул. Уникален квартал със собствена атмосфера. Тук е доста по-спокойно от останалата част на града – малки и тесни улички, китни площадчета и интересни заведения за хапване. Ако отидете на това място, абсолютно задължително е да намерите и посетите ресторант Grazia & Graziella. Друга такава вкусна пица и лазаня няма в цял Рим. Отношението на сервитьорките към клиентите е отлично, атмосферата е неповторима. Уверявам ви, ще го запомните!

След доброто похапване продължаваме разходката си из Трастевере. Тук откриваме (е, не съвсем случайно разбира се) една уникална базилика – Basilica di Santa Maria in Trastevere. Сикстинската капела лееееко поолеква…

Денят е към своя си край и последното нещо, към което вдигам фотоапарата е островът Tiberina.

Няма да пиша дълго заключение – въпреки сериозните си недостатъци, Рим е прекрасен. Допадна ми много повече от Париж и ще опитаме в най-скоро време да се завърнем тук. Остана твърде много за разглеждане и още повече за снимане, въпреки над 100-те гигабайта снимки, които успях да събера в тези шест незабравими дни.

Снимките можете да използвате само съгласно Условията за ползване на съдържание от този сайт.

Leave a Reply