Моята 2018-та година в снимки
Настъпи и последният за 2018-та ден. Време за цялостна рекапитулация на творческите успехи. Година, която определено не бе ползотворна колкото ми се искаше в това отношение, но пък в професионален и най-вече личен план е трудно да се оплача. Свободното време, което да инвестирам в приключения сред природата понамаля значително заради личен ангажимент, който надявам се в идните 3-4 месеца да приключи най-сетне. Винаги в компанията на верния фотоапарат и често в такава на добри приятели или любимия човек, мисля че събраните впечатления и запечатаните спомени ще траят дълго.
Годината започна амбициозно, но който тръгва с твърде голяма кошница е така. Още в първите дни на годината с Теди абсолютно спонтанно решихме да се качим на хижа Рай за малко зимни кадри от това място. Подготвихме се за нула време и поехме по дългия път, но… разочарованието ни настигна на средата на пътя, когато се откри гледка, от която стана безпощадно ясно, че снегът не е достатъчно за задоволяване на художествения потенциал на това място. Решихме да спестим усилията и просто се върнахме…
Истинският фото сезон обаче започна с осъществяването на една много важна за мен мечта, а именно посещение в Лофотен, Северна Норвегия през зимата. Със сигурност тези места ще бъдат посетени отново, този път в зеления сезон, но списъкът с приоритетите е завинаги променен, а преживяванията, които имахме през тези дни ще останат за цял живот. Не може да се опише, колкото и някой да се опитва… Разбира се, прегледайте цялата история и всички снимки от това вълнуващо приключение.
За първи път от повече от 12 години по-активна фотографска дейност през май месец тази година ми се случи да изгубя кадри. Картата с всички снимки от едно служебно пътуване до Белгия, в рамките на което успях да посетя градовете Динант и Намюр, както и да уловя цветовете на Валония и нейните карнавали изчезна безследно непосредствено след като си пристигнах. За последно картата беше вкъщи, лично аз я извадих от фотоапарата. Мина толкова време в издирване… отписах я. Най-глупавото нещо от всичко е, че това беше наистина единствения път, в който не прехвърлих снимките на лаптопа си. Правя го абсолютно всеки път, специално пък снимките от Норвегия и Мароко дублирах ежедневно и на външен твърд диск. Един път пропуск и беля… Останаха само снимки от телефона, качени в профила ми във Фейсбук.
Второто по-забележително събитие от гледна точка на фотографски постижения и определено най-значимото такова от доста време насам в друг аспект се оказа пътуването ни до остров Санторини, Гърция в началото на месец юни. Удивително е как едно планирано като съвсем обикновена почивка пътуване може да се обърне на 180 градуса и в крайна сметка да се превърне в едно от най-важните събития в живота на човек. Поотплеснах се малко, все още се вълнувам, но тук акцентът все пак е върху снимките:
И всъщност една от малкото авторски снимки, свързани със сватбата ни с Теди, която абсолютно неочаквано се състоя на този малък, но очарователен вулканичен остров в средата на Средиземно море:
И тази година лавандулата не бе пропусната и макар и скромно, направихме по някой друг кадър:
Лятото се изтъркули неусетно и дойде есента, която бе отбелязана съвсем символично с едно ходене до резервата Стара река в Централен Балкан.
Една краткотрайна почивка в Родопите пък донесе още няколко прилични есенни кадъра:
Време е за едно признание, от което малко ме е срам, но фактите са такива. За 2018-та година това е единствената (макар и посредствена) снимка от Пирин, тъй като за цялата година това беше и единственото ходене, ако изобщо разходка до езеро „Окото“ може да се брои за такова. Признат грях – половин грях. Догодина повече…
Традиционното предколедно пътуване този път ни отведе до чешката столица, където сбъднах поредната си мечта да снимам зимна Прага. Цяла седмица не ни стигна да разгледаме всички вълшебства, които крие този град и оставаме с надеждата и плановете за следващо посещение в по-зелен и топъл сезон.
Със сигурност можеше да се желае и повече за изминалите дванадесет месеца, но въпреки всичко много бяха нещата, които ми се случиха, успях да осъществя наистина много свои мечти, както и да направя една съществена крачка напред в своя живот. За новата година отново да си пожелаем здраве и поводи за щастие и усмивки. Разбира се и повече свободно врeме за много нови и вълнуващи приключения. Разбирайте, не спирам да кроя планове… 😉 .
Снимките можете да използвате само съгласно Условията за ползване на съдържание от този сайт.
Leave a Reply