Последен ден на годината е. Удачен момент за цялостна рекапитулация на творческите успехи и най-вече на състоянието на душевния мир. 2015-та за мен определено бе една от най-добрите години в това отношение и ми донесе много повече щастие, отколкото разочарование. В сравнение с минали периоди, успях да намирам повече свободно време, което да инвестирам в приключения сред природата. Винаги в компанията на верния фотоапарат и често в такава на добри приятели, мисля че събраните впечатления и запечатаните спомени ще траят дълго.

От самото начало годината започна с една великолепна зимна разходка на Витоша, която надявам се да повторя отновно още в първите дни на 2016-та.

Високата лавинна опасност в първите месеци на 2015-та по високите планини не ми позволи да ги посетя, а снегът отказа да слезе при простосмъртните. Въпреки това успях да издебна възможност за утоляване на глада за зимни снимки с нещо по-достъпно. Изпълненото с премеждия зимно приключение на Белинташ, свързано с връщане по тъмно в този и без друго изпълнен с енергия район със сигурност ще остане високо в класацията за не съвсем разумните решения, които съм взимал.

В края на февруари, успях да проследя обичаите за празника Сирни заговезни в с. Турия. Много цвят, много неподправена емоция. Препоръчвам ви да посетите!

Този вълнуващ ден завърши с чуден залез на язовир Копринка.

През март среща със снега, вятъра и студа направихме край Пампорово. Да докоснеш облаците на кулата Снежанка определено се оказа преживяване, което ще се помни дълго.

Разбира се, едно от най-значимите събития през 2015-та за мен беше пътуването, което си организирах до Fior Di Levante – перлата на Йонийско море. Гръцкият остров Закинтос се оказа великолепно място за пейзажна фотография и нядявам се някой ден да се върна отново.

Разходката в южната ни съседка продължи с обиколка в централната ѝ час. Небесните манастири на Метеора и отбивката до Кавала поставиха край на 10 дневното ми пътешествие далеч от родината.

Сезонът на Пирин тази година ми бе изключително силен. Цели десет пъти отскачах до Банско за по няколко дни и успявах да се докосна до красотата дори на отдалечените и опасни райони на любимата ми планина. Началото бе поставено с един изключително труден и изтощаващ преход до Синаница който обаче не ме отказа, а стана повод да взема решителни мерки и да вляза в подходяща физическа форма.

2015-та беше годината, в която успях да достигна и до сърцето на Пирин – Тевно езер. Макар да не улучих максимално добри условия за снимки, оставам изключително доволен, че това вече е позната територия и тук ще се идва тепърва.

Разбира се, най-впечатляващото и дълго мечтано пътуване в Пирин бе Кончето – на ръба на реалността. Нощувката на заслона ще остане незабравим спомен и въпреки категоричните ми намерения да не се връщам на това място, може би след време съм склонен да премисля…

При едно от пътуванията до Банско, което превърнах в база за обиколки из цяла Югозападна България, стигнахме чак до Гърция… отново.

През летния сезон успях да бъда и на други различни места и да уловя красиви моменти:

Специално внимание заслужава и първото ми по-сериозно ходене в Стара планина – резервата „Джендем“ – територия, която изобщо не разработихме и през 2015-та година. Искрено се надявам занапред да имам повод за повече и по-чести посещения на това място.

Разкошна есен имаше и край Смолян:

Наситената с пътешествия 2015-та година завърши с предколедни приключения в Белгия – шест дни, в които обикаляхме градовете Льовен, Брюксел, Брюж, Гент и приказния Антверпен.

Трудно би могло да се желае повече за изминалите дванадесет месеца. Много нови неща ми се случиха, поех по пътя на вълнуващи предизвикателства, успях да осъществя много свои мечти. Нека за новата година да си пожелаем здраве и поводи за щастие и усмивки. И да не забравим – много нови приключения 😉 .

Снимките можете да използвате само съгласно Условията за ползване на съдържание от този сайт.