Времето е прекрасно, на небето не се вижда нито едно облаче и е толкова синьо, че всеки уважаващ себе си фотограф би се разплакал от мъка. Въпреки това решаваме да рискуваме и чакаме над 5 часа дали съдбата ще бъде благосклонна към нас. Резултатът… преценете сами.

Първият ден от празниците в село Турия приключва в ранния следобед и се чудим как да оползотворим тематично останалата част от деня в района на Павел Баня. Старата църква край с. Виден е възможност, но с кристално чистото небе би било истинска загуба на време. Решаваме да поемем към яз. Копринка – място, където не съм ходил никога преди това и за което казват че винаги стават чудеса. Имаме нужда точно от такова.

Компанията този път е твърде интересна – много силна ударна група от Търновско, с която се засичам в с. Турия и с които се знаем от форумите, но лично не се познаваме. Това са Георги Георгиев – Гецата, Мирослав Момински и Цончо Балканджиев, който просто няма нужда от представяне. По пътя именно неговото набито око забелязва горичка, залята с вода, която е замръзнала. Разполагаме с цялото време на света и решаваме да импровизираме.

Около час по-късно вече се намираме на брега на яз. Копринка. Бира, скара, чалга, кросъри… положението е почти отвратително. Местим се към по-спокоен район и попадаме на едно интересно съоръжение – подвижен пристан за лодки. Решаваме, че точно тук ще чакаме залеза, до който остават повече от 4 часа, които обаче минаха почти неусетно в сладки приказки. Небето бавно и сигурно се променя многократно и нещата вървят или към епичен провал, или към невероятен залез. По идея на утвърдени пейзажист и преподавател по рисуване, правим scene design – отстраняваме едни грозни гуми, висящи от импровизирания кей, махаме парчета изкуствена трева и с изключително внимание към детайла се полагат остатъците от някаква рибарска мрежа. Всичко е чудесно, остава само да светне онази светлина…

Малко по-късно късметът ни се е усмихнал широко и светлинното шоу е започнало:

Това беше един от може би най-добрите залези, на които съм бил свидетел. Тук със сигурност ще се идва отново. Толкова съм развълнуван от това, което виждам на дисплея на фотоапарата си в краткия разбор преди тръгване, че предоволен от направеното, шофирайки обратно, незнайно как, вместо в Калофер се озовах в Стара Загора. Е, дай Боже все такива да са неудачите ми…