В последните дни на 2012г. решаваме да сложим подобаващ край и на фото сезон 2012. Обичайните заподозрени потегляме в най-голямата мъгла, с почти нищожната надежда горе, от високото да се открие интересен пейзаж, който да запечатаме на фона на залязващо слънце.

На почти 1000 метра надморска височина за гледка изобщо не може да се говори, тъй като видимостта е няколко метра, духа приличен ветрец, а ситен снежец допринася за приятната обстановка. Разбира се, на място сме, където превозни средства с изключение на такива от категорията на трактори не могат да доберат и се налага да се поразтъпчем в близо 40 сантиметра сняг. Сираков, като кандидат за второ поколение ловец разпознава различни следи от зайци, лисици и друг дребен дивеч. Притеснително стана тогава, когато в мъглата изгубихме ориентация за посоката и попаднахме буквално някъде сред нищото, където се появиха основателни съмнения за присъствието на мечка. Лично аз бях малко скептично настроен към такава теория, но за целта и чрез способите на следствено-зафиксиращата фотография бяха изготвени обзорна и детайлни снимки по мащабен способ за установяване на произхода на тези следи, като резултатите се очакват идните дни :).

Читави снимки е ясно, че не направихме, не защото имахме проблеми с непрекъснато затрупващият сняг, а защото не се виждаше почти нищо. Интересното, поне за мен е, че за първи път виждам сняг, който в дълбочина синее с онзи специфичен цвят, характерен за арктическите ледници.

На връщане пък успяхме да запечатаме друго интересно явление – светлинното замърсяване от гр. Пловдив, отразяващо се в облаците над него.
Поне се получи чудесна разходка, от която вече втори ден едвам си стъпвам на краката.

Използвах момента да тествам и новата видеощракалка, но докато не пристигнат и необходимите аксесоари, резултатът ще е компрометиран.

Near the village of Kosovo from Kaloyan Suhorukov on Vimeo.