Успях да открадна малко свободно време от натовареното ежедневие и да обърна внимание на снимките от престоя ми в Белгия. Започвам в обратен на хронологията ред, но пък какво… Споделям с вас гледки от една наистина кратка разходка из едно китно белгийско градче.

Последен ден в Белгия, при това почивен. Утре летя за София и просто броя часовете, които остават до прибирането ми вкъщи. Багажът отдавна е стегнат и вместо да си гледам часовника през 10 минути и да въздишам тежко гледайки сивите покриви на околните сгради от хотела, решавам да убия малко време посещавайки град Льовен, който се намира близо до Брюксел. Решението е спонтанно, нямам никаква подготовка, карти, набелязани обекти, които да посетя, транспорт до там – нищо. Просто се обличам, грабвам фотоапарата и тръгвам. Чат-пат прекапва дъждец, не че e нещо изненадващо, това е нормалното време в Белгия. По-скоро би било странно, ако не вали :). Минути по-късно съм на Gare de Midi, нещо като брюкселския космически център Хюстън, от който не можеш да хванеш само самолет. Совалки обаче може… Огромна гара на не знам точно колко етажа, от която само за да се излезе отнема поне 10 минути. Поръчвам си билетче за Льовен, а касиерката се усмихва само заради начина, по който го произнасям. Нищо… и аз ще се смея когато тя дойде да си купи билет за Пазарджик…

След 15 минути вече се возя удобно в Б(елгийските)ДЖ и зяпам през прозореца. Скука – върби и еднакви села на облачносив фон. Еднакви къщи, еднакви улици, еднакви дворове, еднакви неща в дворовете… че и цветята си приличат. След един дъжд време спизам на гарата в Льовен и купувам хотдог от щанд на верига, която предлага прясно приготвени сандвичи и подобни в цялата страна. Така де, път ме чака, а и определено ми допаднаха още от началото…

Излизам от гарата, хващам някакъв булевард, който ме грабва с уникалната форма на дърветата си, чието име Bondgenoteniaan не се наемам да произнеса, и тръгвам буквално накъдето ми видят очите. Разбирайте където има хубави картинки, които човек си заслужава да занесе вкъщи. Попадам в старата част на града, който трябва да споменем, че има доста дълга история. Известен от 9-ти век, когато тогавашната викингска армия била разбита от крал Arnulf of Carinthia. Съществува легенда, че заради кръвта, която се е проляла, близката река е потекла червена и това е причината знамето на тази област да бъде две червени ивици с бяла в средата. По-късно, през средновековието градът става важен търговски център, известен с платовете си. В интерес на истината, може би това е и очарованието на повечето градове, които посетих, просто имах чувството че се намирам някоя от сериите на икономическата стратегия Anno, развиваща се именно през средновековието (който не разбира от класни компютърни игри, прескача 🙂 ). Повечето сгради са заспали върху уличките от онова време и чувството е изключително приятно. Няма бетон и стъкло, а само вековни камъни, керамични тухли и мъх…

И разбира се, ето някои от тях:

Снимките можете да използвате само съгласно Условията за ползване на съдържание от този сайт.

Разгледайте и други дестинации от престоя ми в Белгия: